Притча за трите вълшебни момичета


Притча за трите вълшебни момичета
Снимка: iStock

В едно приказно царство живеело момче. То било много емоционално и чувствително. Умеело да се радва на малките неща около себе си и да раздава на всеки онова, от което се нуждае. Доверието си подарявало на онези, които вече го били загубили, обичта си давало на беззащитните, топлината си на тези, които студували, сигурността - на колебаещите се и затова всички го обичали.

Неговият смях огласял Къпиновата гора, където зреели най-ароматните къпини. Силуетът му се оглеждал в езерото, носещо името Дезире, а очите му събирали чистотата на утрото и цвета на залеза. Безгрижните му дни преминавали пълни с вълнение. Но един ден момчето се събудило тъжно. Шепа тъга, стаена в малкото му сърчице, карала очите му безмълвно да валят. Не го радвала песента на птичките, аромата на цветята, огледалната повърхност на езерото, която то толкова обичало.

ПРИТЧА ЗА РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ СЪРЦАТА

Момчето се чувствало само, объркано и изоставено. Мислите му капели като сълзи, а в чувствата му кипяла тъга. Уплашено се опитвало да събуди сърцето си от това пиянство с тъга, а то още повече се опивало. Хиляди въпроси напирали у него:

- Къде сгреших? Какво направих? - питало се момчето и сълзите му капели безспирно в отчаянието си.

Всички около него му съчувствали и искали да му помогнат. Слънцето се опитвало да докосне нежно бузката му, дърветата му правели прохлада, птичките се опитвали да му изпеят серенада, но момчето продължавало да потъва в тъжната си самота. Тя неканената гостенка - Тъга се настанявала в душата му и не мислела да си ходи.

Унесено в мисли момчето заспало и сънувало чуден сън. Там, зад неговата завеса, то съзряло три прекрасни момичета. Те му се усмихнали и закачливо подхвърлили имената си.

- Аз съм Вяра - смигало тъмнокосото момиче - Имай търпение и смисъл ще изпълни дните ти.

- Здравей и от мен, Надежда - усмихнало се русото момиче. Ти ме повика със сълзите си.

- Ако ми липсваха очите, за да ти се любувам, щях да го направя със съзнанието си. Ако ми липсваха устните, за да те целувам, щях да помоля слънцето, но ако не ми стигне живота, за да те направя щастлив, ще те обичам и след смъртта си, защото винаги ще има бъдеще - нашепнало момичето с коси като пожар, носещо името Любов.

Хванати за ръце, те затанцували около момчето. И зад небето от тъга се появил светът на радостта. Радост и тъга - два свята в една малка душа. Две реалности в един живот!

И тогава черно белите му сънища добили цвят с този на косите на Вяра, Надежда и Любов. Не закъсняла и благодарната му усмивка към новите му приятелки - тези, които му върнали радостта!

На другият ден момчето сияело от щастие, защото знаело, че новите му приятелки ще са винаги с него до края на живота му.

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Любопитно


Реклама
Реклама

Защото в крайна сметка човек се познава по това как обича. Не друго, а любовта определя нашата същност.

Уилям Кофин

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама