Стихотворение на Пейо Яворов за любимата му Мина


Стихотворение на Пейо Яворов за любимата му Мина
Снимка: БГНЕС

Прохладен лъх от ангелско крило,

о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън…

Зора се зазорява вън.

 

Мелодия неземна сред нощта,

о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

 

Душата ми тъгува и мълчи,

о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи –

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън, уви, през сън…

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Любопитно


Реклама
с

Вчера бях умен, затова исках да променя света. Днес съм мъдър. Затова променям себе си.

Шри Чинмой

Най-нови


виж всички