Октомври
Тих и отнесен октомври
с дъх на есен, цвят на посивели листа.
Заслепен от мъглива премяна, с утрото...
Забулил света в тишина.
Леко мрачен, дъждовно игрив,
или неразумно сгряващ...
Заиграва се с пастелните бои... Просто забравящ!
Напомня на лека тъга, в минувача.
С сутрешна хлад и роса, монотонен и пуст тротоарът,
скучае, загубил шума...
Есенно-златист октомври, с привкус на лято и мирис на сняг!
Моят месец на тишината, моят спътник за днес пред света.
Остави ме, в теб да отдъхна...
Упоена от багри през деня,
и жълто-кафеви пейзажи, на спомените стари песента.
Месецът на вчера и... Дъжда!
Надежда Памукова
