"Дом"
Какъв висок, какъв красив! Посегнал
да стигне слънце и небе-кубе!
Не покрив - връх! Отвън ли го погледнеш,
да ахнеш. Не човеци земни - в него
живеят вътре слънце и небе!
Самото щастие живее сякаш вътре!...
... Не бързай, братко-минувач, в захлас
да се възстрогваш. Зад изящно-мъртва
фасада - блян, и със живот разкъртен -
под този покрив-връх живея аз!
Живея сам сред толкоз блезке хора!
За обич гладен и от обич сит!
Със дух свободен - от стени затворен.
Бедняк с пари и богаташ-прозорец,
зад който цял свят в един двор е скрит.
Осъмвам и замръквам с двете мокри
очи от щастие, че земното кълбо
е тук, във стаята, в листа ми, в този молив.
Да, предпочитам аз любов без покрив,
отколкото - ах! - покрив без любов!
Дамян Дамянов
