"Раздаване"
Клоните като безброй змийчета
черни и оголени стърчат,
удължени от безсилие дървета
искат есенните дни да преброят.
Те прозореца ми искат да погалят
– да изпият стъклената белота,
топлината му от сънищата бяла
– да им бъде светло, топло през нощта.
Как желая да съм огнено момиче
и ръцете си от огън да им дам,
и косите си да срежа. Като птиче
върху вейките да натежат от плам.
Да прегръщам клоните им почернели,
да ги сгрея, с топлина да ги горя
и от красота да ги направя бели –
своята белота да им даря.
Петя Дубарова
