Аз помня - свиреше брега
като тръба, сияйно медна.
Сбогувахме се без тъга,
целувката ни бе последна.
И ти отплува от брега.
И стана ти в далечината
вълна в прозрачната вълна
и светлина - във светлината.
Аз помня - свиреше брега
като тръба, сияйно медна.
Сбогувахме се без тъга,
целувката ни бе последна.
И ти отплува от брега.
И стана ти в далечината
вълна в прозрачната вълна
и светлина - във светлината.
В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове.