"Като слънце"
Като зрънце,
като просено зрънце,
от крилатия вятър посято,
тя пониква несетно в душата
и пораства, класи и узрява.
Като птичка,
като мъничка птичка,
през морета от юг долетяла,
във сърцето невинно заспало,
тя си свива гнездо и запява.
Като слънце,
като божие слънце,
над живота ни кратък и беден,
и дори над деня ни последен
тя изгрява - греховна и свята.
Като песен,
като майчина песен,
ненадейно в чужбина дочута,
поразява беглеца залутан -
любовта - съвестта на земята.
Елисавета Багряна
