Стихотворение за 31 март 2023

  "Желание"

Главата тегне изнурена,

в гърдите нито капка мощ;

мъгла в душата уморена

като в настъпилата нощ.

А грей замислено луната,

морето дреме, ветрец вей,

сънливо плиска се вълната

и лодка до брега люлей.

Една съблазън ме опива,

зоват ме шепотно мечти -

далеч, де никой не отива,

далеч в пустинни самоти.

И тамо - нека ме целува

лъчът на тъжната луна,

зефир коси ми да милува,

едва да ме люлей вълна...

   Пейо Яворов