"Любов"
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом своя порив, свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб-душата му листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тух,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани-туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб безсмъртнице, Любов
дори смъртта е миг безсмъртен.
Дамян Дамянов
