В един малък град имало приказно красива девойка. Идвали годежари от близо и далеч да ѝ искат ръката, но родителите ѝ ги отпращали, защото искали най-доброто за детето си.
Един ден майката се изплашила, че дъщеря ѝ може да остане стара мома и решили да приемат следващото предложение.
Същата вечер пристигнали родителите на двама момъка, едните видимо доста заможни.
Поканили ги едновременно и се заговорили.
Първи взели думата по-заможните.
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи...
Детето ви цял живот ще носи злато и коприна и няма да се налага да работи.
Само едно нещо ни притеснява – не знаем синът ни какъв любовник е?
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото.
Дъщеря ви може да легне гладна, но не любена – НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат някоя от двете оферти.
Затова майката предложила на дъщерята тя да реши.
Момата се изправила и казала:
– Мамо, ти нали знаеш, че аз не съм по яденето...
