Звезда, намираща се на 1300 светлинни години от Земята, разкри една от най-добре пазените тайни на Слънчевата система.
Тя се нарича V883 Orionis - млада звезда, заобиколена от огромен диск от материал, който един ден ще се превърне в орбитални планети. Именно в този диск учените откриха недвусмислено водни пари, които се въртят заедно с прах и газ, предназначени да станат част от чужд свят. Това е доказателство, че водата в Слънчевата система - включително и тази, която сега се намира на Земята - е присъствала в газовата люлка, от която се е родило Слънцето; че тя е била тук не само преди Земята, но и преди Слънцето, и е помогнала на нашата планета да израсне, съобщава „Сайънс Алерт“.
"Сега можем да проследим произхода на водата в нашата Слънчева система до времето преди формирането на Слънцето", казва астрономът Джон Тобин от Националната радиоастрономическа обсерватория на САЩ.
Водата е доста разпространена в цялата Вселена, макар че Земята в частност нямаше да е същата "бледосиня точка" без нея. Тя се извива по повърхността на планетата, прониква в атмосферата като пара, пада от небето. Струва ни се доста прозаична, но не бихме могли да живеем без нея; почти всички химични процеси в живота се нуждаят от нея.
Тя е и важна съставка при формирането на планетите. Смята се, че водата играе съществена роля в този процес; отвъд точката, в която водните пари замръзват - наречена снежна линия - тя покрива праховите зърна с лед, придавайки им допълнителна лепкавост, която помага на частиците да се слепват заедно още в първите етапи на растежа на планетата.
Тук, на Земята, можем да проследим произхода на някои видове вода от кометите, тъй като съотношението между изотопите на водата и тежката вода е сходно. Това предполага, че водата може да се свързва в комети и астероиди и да се доставя до планетарните тела. Но как водата попада в кометите, все още не е напълно изяснено. Сега, изследвайки V883 Orionis, Тобин и екипът му запълват тази празнина.
"Можем да си представим пътя на водата през Вселената като пътека. Знаем как изглеждат крайните точки, които са водата на планетите и в кометите, но искахме да проследим тази пътека обратно към произхода на водата", казва Тобин. "Досега можехме да свържем Земята с кометите и протозвездите с междузвездната среда, но не можехме да свържем протозвездите с кометите. V883 Ori промени това и доказа, че водните молекули в тази система и в нашата Слънчева система имат сходно съотношение на деутерий и водород."
Звездата е толкова млада, че все още расте, заобиколена от огромен диск. Чрез изучаване на светлината, излъчвана от този диск, изследователите са успели да идентифицират спектралния подпис на водната пара; още по-добре е, че са определили съотношението на изотопите на водорода.
"V883 Orionis е липсващото звено в този случай", казва Тобин. "Съставът на водата в диска е много подобен на този на кометите в нашата Слънчева система. Това е потвърждение на идеята, че водата в планетарните системи се е формирала преди милиарди години, преди Слънцето, в междузвездното пространство и е била наследена както от кометите, така и от Земята, относително непроменена."
Около V883 Orionis има над 1200 пъти по-голям обем от земните океани, които се носят под формата на пара. Откритията показват, че цялата вода в планетарната система идва почти директно от облаците, от които се е родила нейната звезда.
