Един мъж: Симеон Лютаков


Един мъж: Симеон Лютаков

Тази седмица разговаряме с един от любимите ми български актьори. Човек, който умее да съчетава много образи и въпреки това да разграничи себе си. Човек, който не вярва в границите, а се стреми към свободата. Симеон Лютаков - любимец на много хора от сериала "7 часа разлика‘". Участвал е в десетки пиеси. Един мечтател. Един оформен интроверт. Един мъж… Симеон!

Кой е Симеон?

Започнахме с най-трудният въпрос! ОК. Симеон е един мечтател, оформен интроверт, който обожава предизвикателствата и движението и ненавижда рутината. Той е човек, който вярва, че ако използваш достатъчно активно ума си, никога няма да ти се налага да посещаваш фитнес и че ако държиш будно любопитството си към света, никога няма да приспиш желанието си за израстване. От там нататък, съдбата сама си върши работата.

Къде израсна и кога?

Израснах някъде по пътя, край пътя, в чакането, в обичането, в пробването на неща... Физически израснах в един град, който има само два сезона – лято и зима. Русе.

Любимият ти детски спомен?

Дядо ми и баба ми, прашният двор, тичането и усещането, че светът няма начало и край.

Какво се промени в България оттогава?

Втори по трудност въпрос. Промени ли се нещо? Може би хората... Не, като че ли са същите. Качеството ни на живот? Хм... не, същото е. Светът се придвижи нанякъде, ние след него, но базовата разлика се запази същата. Промениха се някои вътрешни съотношения: бедни – богати, наивници – неверници, свободата на изразяване дръпна напред, престъпността също дръпна, срина се възпитанието и други неща има, но индексът ни се запази нисък. Съвременният световен ред е такъв, че на нас ни се предлагат само хляб и зрелища, много хляб и много зрелища, и ние се тъпчем. В стремежа си да се влеем в някакъв дългоочакван и различен свят ние постоянно подминаваме момента, в който да се заобичаме такива, каквито сме и да градим върху това. Ето това се промени – себеуваженито ни.

От какво се страхуваш?

От инерцията. От ниския критерии. От бавната промяна, която неусетно ни пристрастява към простотията.

В какво вярваш?

Вярвам в изкуството.

Какъв искаше да станеш и какъв стана?

Исках да стана музикант, станах актьор.

Защо избра кариерата на актьор?

Сложно е. Първоначално не разбирах в дълбочина нещата. Стигаше ми да вярвам, че е много голямо удоволствие да си на сцена и да интерпретираш характери, образи. С годините вникнах в това каква отговорност е да бъдеш медия на самия себе си, колко много се задължаваш с това да се развиваш непрестанно, именно заради себе си, за да можеш да вникваш във все повече концепции на чужди характери. Този свиреп глад да обогатяваш Аз-а влече много силно. Актьорлъкът ме избра, аз него – само в началото.

Какво ти даде и какво ти взе професията?

Дотук ми взе много пари. 20 години да спонсорираш живота си с мизерното заплащане в държавен театър... Но това е нищо, струваше си. Даде ми себеуважение, даде ми сърце, даде ми ум, даде ми неизброимо много умения да живея щастливо.

Съжаляваш ли за нещо?

Не, за нищо.

Любимата ти роля?

Пази Боже! Има няколко, които много харесвам. Любима роля, това е табу за мен.

Ролята, която искаш да изиграеш?

Това е продължение на отговора ми на предишния въпрос. Винаги съм бягал от всякакви пожелания и мечти свързани с актьорската ми работа. Изградиш ли си представа къде и как би "стоял" добре или кой характер би ти паснал, отиде та се невиди. Преграждаш пътища в съзнанието си. Или казано другояче - започваш да наблягаш на някакви свои характеристики, с които си мислиш, че би блеснал.

Каква е разликата между българският театър и световния?

Българският театър често е на световно ниво. Не знам дали има разлики, които да заслужават коментар.

Роля в киното или роля на сцената?

Трябва и двете, но както дойде. Изкуството на вечно променящата се интерпретация в театъра и безкомпромисната мимолетност на киното. Различно е. И като енергия, и като разпределение на силите, и като игра.

Какво би казал на всички млади студенти, които в момента искат да бъдат на твоя място?

Моето място е едно такова, към което все още вървя, един Бог знае колко има още. Бързо тръгвайте към вашите места, те са си ваши и никой няма да ви ги заеме, от нищо да не ви пука и бъдете себе си.

Къде и кога можеш да те гледаме?

Играя в едно заглавие на пловдивския театър и започвам репетиции във Варна с очаквана премиера през януари. Засега е това. Имам и покана за нов пълнометражен филм, но предпочитам да говорим за това при вече свършена работа.

Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…

Аз съм един мъж, който не обича да се взема на сериозно и неуморно търси границите си.

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Един мъж:


Реклама

В крайна сметка, сезоните се менят. Също така и градовете. Хора идват и си тръгват от живота ти. Но е много приятно да знаеш, че тези, които обичаш, винаги са в сърцето ти.

"Сексът и градът"

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама