В любовта никога няма "НЕ"

  • В любовта никога няма
    Дата: Снимки: iStock/Guliver
Дата: 09.11.2015 Снимки: iStock/Guliver
Iwoman.bg

Една връзка може да има много и различни варианти. Тя не се квалифицира с добра, лоша, изчерпана, продължителна и др. Както цветовете имат свои нюанси, така и връзките имат взаимно несвързани моменти. Сега ще разкажа за един нюанс на любовта, от който много трудно можеш да се измъкнеш - цял и невредим.

Представете си, че любовта е стая. В бяло. Без прозорци и мебели. Има една врата, която е заключена. Ключът стои на пода, точно пред вас. Във всеки един момент можете да излезете, да видите слънцето, други хора, друг свят. Но вие стоите на пода и гледате само към вратата, никога към ключа. Чакате тя да се отвори и един определен човек да дойде при вас. Или пък просто да отвори вратата и да ви пусне да си отиде. Никога вие не го правите. Никога не си тръгвате от там, където смятате, че е вашето щастие. Затова просто стоите и чакате. И никога не казвате "не"‘.

Така един ден и аз попаднах в тази стая. И се научих на много неща.

Научих се, че любовта не е подарък, а изпитание 

Никога не може да я приемаме като нещо, което е дошло при нас и ще бъде там вечно. Трябва всеки ден да променяме нещо, да се развиваме, да се променяме и същевременно да оставаме такива, каквито сме били отначалото. Да вярваме, че трябва с много труд да изградим едни силни и бурни отношения, които ще ни донесат много радост. И никога, абсолютно никога, да не приемаме човека до нас за даденост, защото той може да си отиде и да не иска да се върне никога повече.

Научих, че любовта не е кръг, а фигура с много ъгли

Преди вярвах, че за да си щастлив, трябва да следваш основните правила: добър човек, който да те обича. Сега вече не е така. Можеш да откриеш лош човек, който те обича истински - теб и само теб. И това пак е любов. Също така можеш да откриеш много добър човек, който да не умее да обича. Който да не се е научил. Или такъв, който умее и двете, но по-малко… и крайно недостатъчно. Затова любовта е фигура с много ъгли. И всички те ни водят на някъде, където ще открием нашата собствена представа за това, което търсим и искаме.

Научих, че ако обичаш, не можеш да сложиш края само веднъж

Не можеш да се събудиш един ден и да си кажеш: "Тръгвам си". Не, в истинската любов краят е поставян хиляда пъти и всеки път това е било едно ново начало. Защото истинският край не завършва с тряскане на телефона, с плач или с груби думи. Истинският край идва тогава, когато започнеш да чувстваш, че човекът до теб не е щастлив по начина, по който е бил в началото. Или че ти не се чувстваш щастлив. Само тогава човек може да сложи края. Когато обича, човек слага само многоточия, но никога край.

Едно от най-трудните неща, които обаче научих в тази стая беше това, че в любовта не можеш да казваш "НЕ‘"

Това беше моят най-труден личен урок. "Не мога" да дойда, "Не трябва да го правим", "Не искам да те виждам", "Не мога да остана". Аз лично забравих за частицата "Не", отказах я от своя речник. Сложих я в някое тъмно място на съзнанието си и я покрих с много "Да"-та. Да, ще дойда. Да, ще остана. Да, ще продължим.

И всичко това е защото обичаме, ако не обичахме нищо нямаше да е толкова трудно или непосилно. И ще продължим да казваме "ДА", докато го чувстваме. Докато вярваме, че това е най-правилното. И никой, никога, няма да успее да промени това.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.