Идвам с багаж; всички ние го правим. Идвам с истории от миналото си, които са чувствителни на допир. Идвам със синини. Идвам с моменти, в които се опитвам с всички сили да се преструвам, че съм добре, но когато ме притиснеш, боли. Идвам с нервност, с малко колебание, с което се опитвам да се боря. Идвам с предварително заложени представи за това как ще се държат хората, които допускам. Идвам със съжаление, с което се боря, с очаквания, от които се уча да се освобождавам.
Идвам при теб във всичките си парченца – разхвърляна колекция от клетки, които съставляват едно цяло.
И не търся съвършенство. Не търся мъж, който ще вземе всяка частица от това, което съм, и ще ме обича безусловно и без недостатък. Знам, че сме хора, ние сме несъвършени, ние сме тела и души, които се опитват да направят всичко възможно. Знам, че всеки, който ме обича, ще се бори, както и аз. Знам, че да споделиш сърцето си с някого не гарантира блаженство. Знам, че има шанс да паднем и да се нараним.
Още: 5 неща, които мъжете искат от жените, но не си признават
Но ако не вярваш – в мен, в нас – тогава си губиш времето.
Ако не поставиш страстта си в ръцете си и не ми я подадеш; ако не оставиш настрана всяко съмнение и не скочиш; ако не ме обичаш във всичките ми форми, дори когато е трудно, дори когато е разхвърляно – тогава не заемай място в сърцето ми.
Ако няма да ме обичаш, когато съм ядосана, когато съм уморена, когато съм тиха, когато съм шумна; ако няма да приемеш моето несъвършенство, което е също толкова лудо, колкото и твоето собствено; ако няма да се бориш с мен и за мен, да се бориш, за да накараш нещата да се получат; ако няма да ме избереш, дори когато животът се разпада – тогава не си прави труда да се приближаваш.
Не очаквам съвършенство, но очаквам някой, който вярва. Не те държа на недостижими стандарти, но очаквам да ме обичаш изцяло, както аз ще обичам теб.
Още: До всички жени, които са над 30 и необвързани
Любовта е твърде красива, за да се пропилява в преследване на нещо, което не искри, не свети, не разпалва огън с течение на времето – такъв, който едновременно топли и разпалва. Любовта не е това просто нещо, този моментен къс радост – тя е нещо, което продължава, издържа проверката на времето.
И ако няма да правиш скокове, да поемаш рискове, да поемаш шансове за нас – няма смисъл.
Ако няма да ме обичаш, когато аз правя грешки, когато ти правя грешки; ако няма да споделяш мислите си, покори света с мен; ако няма да ме обичаш, когато животът ни поднася лоши неща и аз отчаяно се опитвам да направя нещо сладко – тогава се измъкни.
Търся някой, който ще продължи напред с мен, който ще обещае да ме преследва, дори когато стане трудно, както аз ще обещая за него. Търся някой, който знае, че и двамата сме несъвършени хора, но че любовта ще победи всичко, ако решим да се доверим, да направим крачка напред, да се отворим, да повярваме.
Но ако това не си ти, моля те, тръгвай си.
Животът е твърде кратък, за да бъдем обичани наполовина. Сърцето ми е твърде голямо, за да бъде споделяно на парчета.
И не желая да се задоволявам с нищо по-малко от пълноценно.
