Обичам приказките! Особено онези, които завършват с "хепи енд” - лошите са победени от добрите, принцът е спечелил принцесата и така "заживели щастливо до края на дните си”.
Обичам и филмите! Особено онези романтичните, които ни представят розовата страна на живота. Карат ни да повярваме, че истинска любов съществува и тя е луда, прекрасна, безкрайна, непобедима...
Когато бях малка, често си мечтаех да срещна перфектния мъж и точно като по филмите, той да ми направи серенада на някое романтично място, като Париж или Венеция, да сме само двамата и да се целунем под звездите.
Ах, каква романтика!
Това е, в което ни карат да вярваме приказките и филмите. Един ден принцът ще се появи на бял кон, ще ни вземе и ще ни отведе в свят пълен с любов, щастие и романтика.
Всеки ден ще ни обсипва с цветя и подаръци, ще се бори за нас, ще ни отведе дори до Луната и обратно и ще ни обича до края на дните ни.
Събудете се? Време е да се върнем в реалността. Всичко това звучи прекрасно, но нали знаете какво казват, че много хубаво, не е на хубаво.
Когато започнах да търся своя спътник в живота, който все още не съм открила, трябва да си призная, че критериите ми бяха доста високи. И как няма да са, след като съм прочела толкова приказки и съм изгледала много романтични филми.
Отказвах на доста симпатични момчета, само защото не покриваха всички изисквания. Връзките ми се проваляха, защото осъзнавах, че да бъдеш с някой далеч не е толкова романтично и прекрасно. Сблъсках се с реалността, не ми хареса и ето ме ... все още сама.
Една моя приятелка намери своята половинка преди няколко години. Сега те са щастливо женени и изглежда доста се обичат. Тя винаги ме съветва да не бъда толкова претенциозна, но все пак да внимавам кого избирам, защото вероятно това ще е човекът, с когото ще прекарам живота си.
"Забрави за филмите, там всичко е прекрасно, но измислено. В реалният живот нещата далеч не са толкова розови, но това не означава, че не е толкова прекрасно. Напротив, с моя мъж си имаме и хубавите, и лошите моменти, но сме щастливи!”
Тези думи ме накараха да се замисля, дали изобщо съм наясно какво е любовта, какво е бракът, и какво ме чака, когато открия своята сродна душа.
Тя дълго ми разказва за живота си, сподели ми както хубавите моменти, така и проблемите, с които се е сблъскала. И нека ви споделя нещата, които научих от нея:
Да споделиш живота си с някого е нещо колкото хубаво, толкова и отговорно.И не става въпрос само за романтика!
Ще се събуждаш всяка сутрин до един и същи човек, ще виждаш едно и също лице, което всеки път ще те кара да се усмихваш. Е, понякога сутрините няма да са толкова приятни, ще закъсняваш за работа, ще си нервна, ще викаш. Но той няма да те съди, ще ти направи кафе, закуска, ще те прегърне и ще те успокои. Ти трябва да направиш същото, когато той има тежка сутрин.
Защото любовта е уважение...
Всяка вечер ще се прибираш у дома, отново при този същия човек. Понякога той ще те изненада с романтична вечеря, но понякога ще чака ти да му я приготвиш.
Ще седнете двамата пред телевизора и ще започнете да се борите за дистанционното, защото ти ще искаш да гледаш любимия си сериал, а той – спортния канал. Един път, той ще ти отстъпи, но следващият ще си ти.
Да споделиш живота си с някого, значи да се съобразяваш и с неговите желания.
Защото любовта е компромис...
Неговите проблеми, ще станат и твои проблеми. Ти ще му помагаш, когато има нужда, ще го подкрепяш, ще си винаги до него. А той, той също ще е там, в най-трудните ти моменти.
Понякога ще се лишаваш от любимите си неща, ще губиш от времето си, за да го направиш щастлив. Ще споделиш десерта си с него, само за да видиш усмивката му.
А той? Той понякога ще те лъже, че не обича шоколадов сладолед, за да може ти да му се насладиш.
Защото любовта е саможертва...
Колкото и да си свикнала да живееш сама, сега ще се научиш да живееш с него, в хармония.
Става въпрос за това всеки от вас да сложи нещо в хладилника, всеки да плати някоя сметка, всеки да има своя възглавница.
Става въпрос за това кой да почисти тоалетната чиния, кой да изхвърля боклука, кой да измие чиниите. Днес ще е той, но утре ще си ти.
Ще споделиш живота си с някого – буквално. Това означава той да стане част от твоя живот, а ти от неговия.
Защото любовта е съжителство...
Човекът до теб ще ти бъде любим, но ще ти бъде и приятел. Ще те пита как си, ще ти звъни, само за да чуе гласа ти, ще иска да му споделиш какво те тревожи. А ти ще се отпуснеш, ще се разкриеш пред него и ще си говорите, говорите с часове. Понякога ще се разбирате без думи, ще се смеете, ще обсъждате бъдещето, ще вземате важни решения заедно. Ще бъдете честни един с друг, ще се доверите и ще отворите сърцата си.
Да споделиш живота си с някого, означава да го допуснеш много близо до себе си и напълно да му се разкриеш. Да говориш с него на всякакви теми без да се притесняваш, точно като с приятел.
Защото любовта е приятелство...
Това, което научих от думите на приятелка си е, че любовта и бракът не са като на кино.
Те са част от живота ни. Не трябва да искаме от любовта да е перфектна, нито от човека до нас да е идеален. Важното е да ни прави щастливи, защото това е смисъла на всичко – цял живот търсиш своята половинка, която да те накара да се почувстваш цяла, жива, щастлива.
Е, разбира се, романтиката също е неизменна част от любовта.
Понякога ще те събужда с целувка и закуска в леглото.
Понякога ще ти пише любовни писма, ще ти пее нежни песни, ще ти носи цветя, ще те заведе на романтично място и ще извика на целия свят, че те обича.
Но това ще е понякога.
А през другото време животът ви ще минава и не винаги ще е розов. Ще се карате, ще се сърдите, ще си прощавате, но винаги ще се обичате.
Защото любовта е да споделиш дните си с някого... и хубавите, и лошите.
