Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в брой целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсех доказателства, които могат да се видят, докоснат, преброят. Повече, за да се уверя сама, че я има, по-малко за пред другите.
Днес знам, че любовта не е фойерверки и когато я има, наистина е тиха. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко "как си?" да попита "а ти?".
Прегръща те силно, когато е студено. Прощава. Доверява се. Включва радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се, за да те попита дали имаш нужда от нещо, когато си болна.
Идва винаги, когато три пъти едно след друго кажеш "искам, искам, искам да те видя". Дава ти вяра, когато си загубил частица от своята. Споделя с теб мъдростта си, не те съди и носи усещане за свобода.
Днес знам, че съм все по-близо до любовта в най-чистата й форма. Нищо, че за да знаеш какво е тя, първо трябва да преминеш през какво не е!
Източник: highviewart.com
