Как ми се обича, знаеш ли? Лудо, шеметно, истински!
Навън да вали, а ние толково нежно притиснати.
Да усещам пулса ти, да усещаш пулса ми.
Как ми се тича със тебе, знаеш ли? Да препускаме лудо.
През гори, планини, да обиколим света.
Да се чудят дори боговете – какво е това твоето чудо.
От къде намери я – тази безумна, бягаща, луда жена?
Как ми се смее със тебе, знаеш ли? Ей така без причина.
Само и само да видя онази усмивка, любима.
И очите да бляскат. А лицето – слънце изгряващо.
Срещу мен и за мен с любов да блести озаряващо.
Как ми се плаче със тебе, знаеш ли? Със сълзи, без сълзи.
Да боля, да болиш, да крещя, да мълчиш, да отричам.
Ръцете ти да бършат сълзите ми, да ми шепнеш нежно с очи:
"Не плачи, мое мило момиче. Само теб, само теб аз обичам!”
