Това е за тези, които виждат светлината в нас, когато всичко е потънало в мрак. На онези, които ни напомнят, че не сме счупени и че можем да се изправим отново на крака. На тези, които ни обграждат с любов и лоялност, когато сме долу. На тези, които ни връщат надеждата, когато изгубим всичко. Тези, които ни напомнят за техните собствени борби и как са преминали през тях. Тези, които ни напомнят за нашата сила и за това как сме оцелявали в миналото и след всяка битка сме излизали по-силни. Тези, които ни познават малко по-добре, отколкото самите ние се познаваме.
Благодаря ви, че ми дадохте причина да се боря с тъмнината. Благодаря ви, че се опитахте да разберете болката ми, дори да ви беше адски чужда. Благодаря ви, че ме придържахте, когато се учих да стоя отново сама. Благодаря ви, че сте моето отражение, когато собствените ми огледала ме провалят. Благодаря ви, че ме подтиквате да се променям, защото вярвате безрезервно, че съм способна да изпълня и от най-дълбоката дупка.
Благодарна съм на всички тези скъпи приятели, които не се отказаха дори за миг от мен, когато самата аз не бях сигурна в стойността си. Благодаря ви искрено, че се опитахте да ме предпазите от моите грешни преценки. Благодаря ви, че бяхте до мен, дори когато не ви послушах и се провалих. Благодаря ви, че сте мое семейство не по кръв, а по душа. Благодаря ви, че толкова години сте моя дом, когато се чувствам изгубена. Благодарна съм, че осветявате живота ти и продължавате да виждате светлината в мен.
