Спомням си една декемврийска нощ... снежинките падаха по върховете на носовете ни, устните ни се сливаха една в друга и когато ме прегърна, аз вече не усещах студ.
Когато увиеш ръцете си около мен, аз затварям очи. Виждам света с други очи - става все по-красив. Радвам се, че показах на някого сърцето си и повярвах, че този човек няма намерение да ме унищожава. Защото ти не го направи. И въпреки че не те познавам толкова добре, знам - най-хубавото място е в твоите ръце. Сега знам защо хората казват, че най-красивата дреха на една жена са прегръдките на мъжа, който я обича.
Когато ме прегърнеш, сърцето ми е като стар нагревател, сгряващ ме и ме връща отново към живота. За първи път от толкова дълго време усещам пулс, който се чува през всяка клетка в тялото ми. И си спомням какво значи да се чувстваш жив.
Прегръщаш ме и аз дълбоко вдишвам. Защото изведнъж се чувствам пристрастена към този момент. На земята под краката ми, на звездите, танцуващи през нощното небе, на хората около мен, които не знаят името ми - искам да изкрещя на целия свят, че съм щастлива. Чувствам се красива! Дишам и си позволявам да се отпусна, оставям се да се облегна в теб. Без страх.
Прегръщаш ме, а аз мълча. Умът ми работи, а мислите ми се движат с десет хиляди мили в час, изобразявайки улици, където ще танцуваме под лунната светлина, улички, където ще тичаме като деца, държащи се за ръце, ресторанти, където ще поръчаме скъпи ястия и ще споделяме същата вилица, плажове, където ще потапяме пръстите на краката си и ще пръскаме солената вода върху целунатата от слънцето ни кожа. Бъдеще, необременено, необвързано.
Прегръщаш ме и аз се чувствам дива. Отчаяно посягайки към теб, да слеем устните си, да целувам всяка твоя част, докато не вдъхнем същите желания, докато цялото време и пространство вече не се изгуби между нас.
Прегръщаш ме и се чувствам в безопасност. Защото за първи път вече не търся някой, който да запълни празнотата ми, да ме поправи. Не си перфектен, но се носиш със сила и интелигентност и не е нужно да се страхувам. Стоиш до мен, близо до мен. Ние споделяме тежестта на света на раменете си, и когато се колебая, ти не се отдръпваш. Оставяш ме да съм силна, но не достатъчно силна, за да се нуждая от теб. Не ме задушаваш, не ме притискаш. Ти ме оставяш да танцувам, да тичам и вкусвам свобода си, но никога не ме оставяш да си тръгна. Прегръщаш ме и се чувствам най-красивата и най-щастливата на света.
