Когато ти е мъчно за някого, първата ти реакция е да го замениш с други хора. С безкрайна върволица от любовни истории. В краен случай - с книги, шоколад, с уиски.
Но това не е замяна, както си мислим, а жалка самоизмама. Рано или късно проумяваш, че не е по силите ти да замениш миналото, а и не е нужно.
По-добре да съблечеш старата дреха, колкото и любима да ти е била, и да облечеш нова. Това може да е жълта риза. Вчера влязох в един магазин и си купих такава. Жълта като слънчев ден.
"Ако ти знаеше", Елчин Сафарли
