Когато някой ни е сторил нещо лошо, естественото ни желание е да отговорим със същата енергия, която ни е дал – да се снишим до неговото ниво, да го накажем, да го накараме да почувства болката, която ние сме изпитали. Като човешки същества, нашите чувства на гняв, разочарование и раздразнение са оправдани. Тези емоции обаче ни канят и да изследваме как би могло да изглежда разчупването на тези модели, докато се стремим към прошка.
"Бъдете търпеливи един към друг и си прощавайте един на друг, ако някой от вас има оплакване против някого. Прощавайте, както и Господ ви прощава.
Колосяни 3:13
Първо се учим да търпим някого, като развиваме търпение и толерантност към неговото поведение, слабости и странности. От това място естествено откриваме състрадание и благодат, осъзнавайки, че другите също правят най-доброто от себе си в човешкия си опит. Осъзнаваме, че всички сме едно цяло – ние също имаме поведение, слабости и странности, които може би дори не разпознаваме.
Макар че е трудно да простиш на някого, особено когато ни е причинил дълбока болка и страдание, истинското освобождаване от негодуванието е необходимо – не предимно за него, а за собствените ни сърца. Ако Бог може да прости на всеки от нас греховете ни, трябва да се научим да правим същото и за тези преди нас.
Прошката е един от най-мощните актове на характера. И все пак често се усеща трудно, особено когато сме били наранени или разочаровани от другите. Да избереш да простиш означава да освободиш гнева, разочарованието и негодуванието, които тежат на сърцето, и да позволиш на Божията благодат да запълни това пространство. Точно както Той ни е простил напълно, ние сме призовани да разпространяваме същата милост към другите.
Този процес не извинява греха – той ни освобождава от горчивината, която ограничава любовта. Като се учим да отговаряме с търпение, състрадание и благодат, ние започваме да живеем по-щастливо.
