Има и такава любов... истинска, искрена, вечна.
Не вярваш ли? Повярвай! Защото такава любов има и тя е около нас.
Тя не е идеална, не е перфектна и изобщо не е безгрешна.
Тя е много силна, много отдадена и винаги прощаваща.
Има и такава любов, ухаеща на пролет - нежна, разцъфваща, пробуждаща се за нов живот.
Има и такава любов, пареща като лятото – дълго чакана, малко луда, понякога прекалено луда, но винаги пълна с горещи моменти.
Има и такава любов, приличаща на златна есен - понякога топла и тиха, а понякога така объркваща, така крещяща.
Има и такава любов, също като студена зима - толкова студена, даже ледена, ала вътре в себе си по-гореща и от вулкан.
Да, повярвай ми, има такава любов - толкова променяща се, но издържаща на всички сезони!
Любов, която е неподвластна на времето, на събитията, която е непроменлива и неотслабваща.
Любов, която не се предава и не отказва заради изпитанията, а смело продължава напред.
Любов, която ти е дадена просто да обичаш, въпреки всичко и заради всичко.
Има и такава любов, която побеждава времето! Минава бури, дъждове и после изгрява по-силна, по-чиста и истинска. Страст, която с времето превръща се в обич, уважение, признание, отдаденост. Това е вечната любов! Тя не е перфектна, но тя не изисква, тя не съди, тя прощава. Защото има хора, които държат на думите си: "Докато смъртта ни раздели!"
