Защо раздаваш това сърце като предмет на търг?


Защо раздаваш това сърце като предмет на търг?
Снимка: iStock/Guliver

Загубих се.

Забравих коя съм.

Забравих пътя, посоката.

Липсвах на себе си.

Вървях без компас.

Ходех без път.

Бях гола.

Бях боса.

Бях нищо.

Бездънна яма.

Дупка.

Пропаст.

Празнина.

Горчах.

Миришех на минало, от което не беше останало и следа.

Цялата бях минало.

Бях на всички, но не и на себе си.

И животът ме съблече.

Бързо, със страст.

Стоеше зад гърба ми и насочваше погледа ми към огледалото, където бях аз.

Само аз.

Такава каквато винаги съм била.

- Не виждаш ли колко красива си станала? - ме попита с жадни очи.

Не виждаш ли, че всичко това е твое - защо така неприлично го раздаваш на всички?

Защо правиш красотата си така удобна?

Защо раздаваш това сърце като предмет на търг? Накарай ги да го спечелят, малката!

Не бъди наивна.

Никой не е тук, защото си света му - всички са тук, за да украсят света си с теб.

Задоволяваш нуждите им - можеш да бъдеш всякаква.

Можеш да паснеш на всяка тяхна потребност - завладяваш ума им, сърцето им, леглото им.

Ухаеш на безпорядък.

Лъхаш на водка.

Миришеш на ванилия.

Опасна си - защото си различна.

Защото можеш да бъдеш каквато си поискаш. Можеш да бъдеш, където си поискаш.

Настаняваш се в душата им, между завивките им. Изчезваш с изгряването на слънцето.

Не търсиш, не питаш, не искаш.

Задоволяваш се с малко.

А имаш нужда от повече.

Бягай, малката.

Пази красотата си.

Свали тези дрехи.

Искам да ги подпаля.

Искам да изгоря това минало.

То вече не ти е нужно.

Ще те науча да се обичаш, така както аз те обичам. Ще те науча да се виждаш, такава каквато аз те виждам.

Дай това сърце насам - има нужда от промивка. Толкова е кървяло, а ти така и нищо не си направила.

Продължавала си да забиваш същите ножове в него, които са причинили раните му?

Плашат ли те думите ми?

Вярваш ли ми?

Само, ако знаеш колко брилянтна те виждат очите ми, щеше да полудееш съвсем.

Ще ти покажа.

Ела...

Наметни си сърцето ми, студено е - аз ще пазя твоето.

- Защо така смело ми го даваш? Откъде знаеш, че няма да го нараня?

- Само човек познал вкуса на болката, не би я причинил на друг.

Довери ми се.

Чаках те толкова дълго, че те познавам по-добре от теб самата.

Нямаме време за губене.

Една любов от векове очаква да бъде изживяна. Време е.

 

Автор: Силвия Крумова, SilviАmicaa

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че сте с нас тук и сега!

Времената са трудни и ние имаме нужда от вашата помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на iWoman.bg. Благодарим ви!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за iWoman.bg

Iwoman.bg

Още по темата


Още от Отношения


Реклама
Реклама

Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата навсякъде.

Петър Дънов

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама