Тази статия е за дъщерите, които са пораснали и са станали жени, но все още чакат разрешение да се почувстват достойни. За жени, които са постигнали толкова много, а въпреки това имат усещането, че изостават. За онези, които обичат майките си, но имат нужда от пространство, в което да признаят болката си, без тя да ги поглъща под формата на чувство за вина.
Изцелението може и да не заличи всеки болезнен спомен, нито да превърне всяка връзка в това, на което някога сме се надявали. Но може би, стъпка по стъпка, ще се научим да разпознаваме онзи стар глас, който ни подтиква да правим повече, да бъдем по-добри и да се стараем още повече – и ще се научим да не му се подчиняваме автоматично.
Може би малкото момиченце, което толкова дълго се е старало, най-после може да остави бележника си настрана, да се оттегли от надпреварата и да спре да репетира защитата си. Тя не е длъжна да си извоюва мястото тук. Никога не е била.
Още: Как да поемете контрола и да се завърнете към истинското си "аз"
1. Можете да прекарате целия си живот в опити да заслужите нещо, което е трябвало да получите даром
Едно малко момиченце не знае как да си обясни защо любовта на майка му изглежда толкова недостъпна. То просто иска да бъде обичано, затова започва да търси условията, при които това би се случило: по-добри оценки, по-малко грешки, по-малко плач, повече постижения. И когато нищо от това не му носи така необходимата увереност, то не поставя под въпрос връзката, а поставя под въпрос себе си. Така то израства като жена – може би успешна, възхищавана и постигнала много, която въпреки това продължава да чувства, че има още какво да доказва. Понякога жената, която никога не спира да се стреми към повече, всъщност все още е онова малко момиченце, което се надява някой най-накрая да му каже: "Ти си достатъчна".
2. Можете да обичате майка си и същевременно да скърбите за онова, което не сте получили от нея
Още: Защо отлагаме нещата и как (най-после!) да спрем
Може би една от най-самотните форми на скръб е тъгата по нежността, от която сте имали нужда, идваща от човек, който все още е жив. Можете да обичате майка си, да разбирате трудностите, през които е преминала, и да цените това, което ви е дала, като същевременно си давате сметка за онова, което е липсвало. Да разбирате нейната болка не означава да отричате своята собствена. Не е нужно да спрете да обичате някого, за да признаете, че връзката ви ви е наранила. Понякога изцелението започва тогава, когато спрете да чакате миналото да се превърне в това, от което сте имали нужда, и си позволите да скърбите за онова, което то не е било.
3. Не е нужно непрекъснато да предавате себе си, само за да бъдат другите щастливи
Когато сте прекарали години наред, грижейки се за емоциите на някой друг, собствените ви нужди започват да изглеждат като досадни пречки. Казвате "да", когато всъщност искате да кажете "не"; извинявате се, че поставяте граници; и бъркате чувството за вина с доказателство, че сте сгрешили. Но понякога вината е просто дискомфортът от това, че правите нещо, което не ви е познато.
Изцелението означава да се научите да се доверявате на чувствата си, да поставяш граници и да спрете да възприемате разочарованието на другите като доказателство за собствения си провал. Означава да разберете, че можете да бъдете добри, без да сте на разположение по всяко време, и да обичате, без да губите себе си. Имате правото да изградите живот, който не зависи от това дали всички ви одобряват.
