Адриана Герасимова е визуален артист, но в края на 2018 една среща променя завинаги търсенията й. Четири години по-късно тя споделя със света първата си книга за деца и родители. "Дара и първият полет" е с глобално послание, затова авторката избира да рискува и да дебютира освен на български и английски език. Редактор на книгата е Надежда Радулова, преводът на английски е на Александър Гюровски.
"Дара и първият полет" е от малкото екологични книги за деца и родители, а на български независим автор, вероятно единствена. Защо тази тема е важна за теб и кои са нещата, които малките, (а и големите) трябва да знаят за опазването на планетата ни?
Всички ние сме зависими от средата, която обитаваме. А това, което се опитвам да напомня с книгата, е нашата взаимосвързаност с всичко - видимо и невидимо за очите. Планетата Земя е единственият ни дом, поне сега и тук. Струва ми се, че в момента стоим на вододелната линия. Толерансът на природата към нас е на изчерпване.
Както казва антропологът Джейн Гудол - "Остава ни малък прозорец от време за радикална промяна". Тази "радикална промяна" ме води вече над четири години, а се надявам да повлека и други в обратна на инерцията посока.
Книгата ти съдържа проза, поезия, а също така твои илюстрации. Трудно ли беше да представиш сериозна тема като екологията през призмата на детското въображение?
"Дара и първият полет" е базирана на реални проблеми, ареали и животни. Тя е провокирана от документално видео с последните мигове живот на една полярна мечка.
Най-трудно за мен се оказа да изведа точния подход към публиката, защото книгата е предназначена за деца, но и за родители. От самото начало знаех, че трябва да работя върху чипа на възрастните, за да не повредим и този на малките.
От една страна не исках да захаросвам историята, защото нямаме време за заобиколки, от друга, не исках да травмирам децата. Балансиращият момент се оказаха рисунките, защото някои неща нямаше как да бъдат спестени в текста. Наложи се да използвам черен хумор на места, да бъда гъвкава заради крехката сетивност на подрастващите.
Едно искам да подчертая, основно за възрастните. Реалността, която всички ние градим, е шокираща. Аудиторията на книгата ще достигне едва до една хилядна от нея под формата на внушения, но аз трябваше да мина през Ада от документален снимков и видео материал, за да опозная нещата навътре. Трудно се асимилира такъв товар, още по-трудно се балансира, но ми се помогна отгоре.
Децата сякаш се раждат с вътрешен компас за правилно и грешно, за любов и връзка с природата. Къде сбъркахме във възпитанието на децата си?
Децата са като бял лист, на който ние възрастните пишем, най-вече чрез пример. Мисля, че това дава отговор къде бъркаме. Когато проповядваме едно, а прилагаме друго, това мигновено се отразява в белия лист. Малките имат вроден "истинометър" и когато бъдат заобиколени с лъжи, те или стават лъжци като нас, или стават борци за промяна. Струва ми се, че сега се раждат именно от втория тип деца. Добре е да ги захраним с най-доброто, на което сме способни. Планетата има нужда от тях!
Твоята дъщеря какво най-много харесва в книгата
Моята дъщеря израсна успоредно със своята героиня. Ето тук тя споделя малките си мисли за книгата:
Като майка кои са най-важните уроци, на които искаш да я научиш?
Всъщност процесът с ученето е двустранен.
Урок N1 за нас - Нашите деца, макар и наши са индивиди. Често те ни надскачат.
Напомня ни се, че децата ни са индивидуални, със собствен път в живота, с различни от нашите таланти, слабости и предразположености. Освен деца, те са и наши учители по търпение и толерантност.
Борбата на всеки родител е първо със себе си, в опит да не повтори грешките на родителите си. Да възпитаваш, без да проектираш травмите, страховете и амбициите си е трудна задача. Опитвам се да се вслушвам в дъщеря си, да не я ограничавам емоционално, а само да я напътствам.
Урок N2 - Бъди себе си. Не подражавай на околните, ако не ги одобряваш.
Вярвам, че всяко дете е изначално добро. Предизвикателството е в това да съхраниш доброто в нездрава среда. Опитвам се да запазя дъщеря си добра, въпреки всичко. Пътят за мен е чрез искреността, защото голяма част от проблемите в света се коренят в лицемерието. Уча я да сверява моралния си компас с доброто в света. Да не се страхува да заяви позицията си, дори различна от тази на околните.
Урок N3 - Средата - това си ти. Обичай я и я пази.
Опитвам се да й предам усещането за отговорност към средата. Разказвам й за причинно-следствените връзки в природата. Оставям я сама да прави изводи. Захранвам интереса и любовта й към темата чрез разкази, филми, реални примери, работа на живо в естествена среда.
Най-важно за мен е да не загубва усещането си за свързаност с Цялото - Творението. Това надписвам на всяка една потеглила към света книга. Не виждам по-дълбок проблем от прекъснатата невидима връзка с това Цяло. От там ние губим разбирането, емпатията, любовта.
Урок N4 - Да се трудиш е по-забавно от това да получаваш наготово.
Важно за мен е да й предам любовта към труда с ръцете и въображението, защото сме спуснати тук като сътворци на живота, а не като консуматори. Измислям й задачи под формата на игри, но винаги й говоря като на зрял човек, за да прави паралели с живия живот.
Урок N5 - Нищо не е даденост.
Загубваме нещата, за които не полагаме грижа. За мен е важно да общуваме с децата открито и навреме, назовавайки проблемите и грешките, включително своите. Най-големият ми страх е да не се окажем предатели в техните очи някой ден.
Ако ти самата можеше да летиш, къде би отишла?
Аз вече летях с Дара. Моята мечка ме повика по спешност, но уви, има още много спешни дестинации.
Кариерата ти е доста разнообразна - корици на лайфстайл и модни списания, международни награди, работа за световноизвестни модни марки, проекти с покани за представяне в чужбина, с дизайн, грим. Изкуството ли е това, което те е водило винаги?
Да кажем, че този интуитивен свят е моят начин да се скрия и в същото време да се разкрия. А иначе рисуването, търсенето на красивото са моето бягство от човешката реалност. И ако до едно време го използвах, за да се съхраня, то сега се чувствам длъжна да върна жеста и чрез изкуство да променям тази реалност. Поглеждайки назад към наградите и гръмките заглавия, ги приемам като част от пътя към настоящето. Не бих ги изтрила, защото са се случили и са ми дали опитност, но остават в графа "суета".
Тъй като си работила и в модния бранш, а знаем, че той е един от най-коварните, що се отнася до устойчивост, какви са наблюденията ти за него? Има ли как да се променят порядките?
Да, аз завърших моден дизайн и той беше моя голяма любов за известно време. Все още се прекланям пред класиците в модата, т.нар. идеолози, но не работя в модния бранш от минимум седем години. За съжаление, дори висшата мода се изроди в индустрия като всяка друга.
Огромният проблем на модата днес е, че тя стимулира същото това безсмислено консуматорство.
По същият начин е и с рекламата, която също беше моя страст за период от време. В един момент осъзнах, че всъщност добрите и смислени реклами се правят само за имидж и за приспиване на симптомите. Всичко друго работи за още проблеми и теглих чертата. С опита се научих да прецеждам рекламните проекти още при самото задание. Ангажирам се с тези, които не ми пречат да спя, с тези, които работят за кауза.
Последният рекламен проект, който поех като творчески директор, касаеше именно теми като свръхконсуматорство, климатични промени, рециклиране… Приех го присърце заради свободата, която ми даде. Свободата да интерпретирам тези болезнени теми на езика на модата като в същото време посоча деструктивните последици от тях. Поръчката беше от моден бранд, който имаше за цел да поеме по пътя на една идея по-екологично производство.
Вероятно и в модата ще настъпят промени, но те ще дойдат само при будно съзнание, това на потребителите. Важи за всеки отрасъл на живота. Всички ние ще си припомним какво е да се живее само с нужното, а не с нова колекция всеки сезон. И съм сигурна, че ще бъдем много по-щастливи.
Ти самата какво най-много харесваш в себе си?
Харесвам в себе си е прямотата, макар именно тя да ме спъва на моменти в този свят.
А какво би променила?
Нетърпението.
Какъв е твоят свят и какъв е светът, в който искаш да живеем?
Светът МИ е светът НИ днес, колкото и да не го приемам. Аз участвам и съм тук в него, защото вероятно това е пътят ми. Бих искала да НЕ заживеем в антиутопия. Бих искала светът да се рестартира, но да продължим в него с целия си разумен потенциал.
Препоръчвам платформата за безплатни филми Waterbear, в която сериозно говорят за екологичните проблеми и най-важното - дават решения. А за всеки нов абонат посаждат дърво.
Къде може да открием "Дара и първият полет" и да следим за проекта в бъдеще?
Книгата е все още налична в двете й езикови версии - българска и английска. 21% от приходите от нея ще бъдат дарени за екологични каузи. Може да я откриете в следните стационарни места в страната.
В София:
"+ това" - Performance & event venue
София, ул. "Марин Дринов" 30
"Magazinche"
София, ул. "Крум Попов" 16
София, бул. "Васил Левски" 48
Книгата може да бъде поръчана тук: magazinche.com/kniga-za-ekologiia-dara-i-parviiat-polet.html
В Габрово:
ул. "Брянска" 6
В Созопол:
Галерия "Котка и котка"
ул. "Кирил и Методий" 20
Ако искате лично разписана книга, пишете на Адриана тук: instagram.com/kids4futurearth/
