Артистът Тине Ланге: Изкуството има силата да ни накара да се свържем отново


Артистът Тине Ланге: Изкуството има силата да ни накара да се свържем отново
Снимка: Личен архив

Тине Сурел Ланге (р. 1989, Хадсел, Норвегия) е композитор и интердисциплинарен художник, базиран в арктическия архипелаг Лофотен в Северна Норвегия. Нейните творби се оформят като експериментална инструментална и електроакустична композиция, инсталации, пърформанси и аудиовизуални произведения. Нейната работа се корени в органичен материал - с фокус върху слушането, пространството и как конотациите оцветяват начина, по който слушаме и преживяваме изкуството. Напоследък тя се фокусира върху 3D-звук, звучащи обекти, звук за сценични продукции и създаване на концептуални произведения за звук и изображение – очарована от магическия реализъм и идващата гибел на човешката раса.

Творбите на Сурел Ланге са представени в Европа, Северна Америка и Азия. Тя работи с електроакустични композиции и пространствен звук в институции като CCRMA (САЩ), EMS (SE), Notam (NO) и MISC (LT).

В рамките на Ritual Gatherings July Morning на плаж Камчия, Тине ще представи за първи път пърформанса си "Ritual for changing times". Тя пресъздава традиционен норвежки ритуал в нов, мултимедиен формат, с музикално изпълнение на цигулка на живо. Чрез интегрирането на различни култури в артистичната програма и подбора на по-далечни такива, като скандинавското изкуство, ще допринесе за предаването на едно от основните послания на Ritual Gatherings – да гради приемственост и представи културното разнообразие в пълния му блясък.

Как би описала себе си на някой, който за първи път чува за теб?

Аз съм норвежки артист и композитор, който създава инструментални композиции, електронни звуци, видео, инсталации и пърформънси. Родена съм и в момента живея в Лофотен, архипелаг над Арктическия кръг в Северна Норвегия. Заобиколена съм от величествени планини, остри скали, бели плажове и чиста тюркоазена вода. Среднощно слънце (когато слънцето никога не залязва) през лятото и полярна нощ (когато слънцето никога не изгрява) през зимата. Въздействащи природни пейзажи, пропити с приказки за тролове и други митологични същества, което много ме очарова и вдъхновява.

Разкажи ни малко повече за изкуството, което създаваш.

С моето изкуство изразявам впечатленията си, с него се свързвам и тълкувам заобикалящия ме свят. Винаги съм водена от концепция или идея като основен фокус и след това намирам най-добрия начин да го предам, движейки се свободно между различните форми на изкуство, жанрове и изразни средства. За мен не е важно дали ме възприемат като композитор, звуков, визуален или видео артист, просто работя с това, което ме вдъхновява и което най-добре предава художествената ми идея. Моето изкуство е глас, с който имам щастието да бъда чута. В момента работя върху намирането на начини за свързване на звук и визуализации – най-добре мога да го опиша като звукова хореография. Където видео, визуални изображения и/или движения се интерпретират звуково от изпълнители въз основа на инструкции, дадени от мен. Това, което ще представя на Ritual Gatherings July Morning в началото на юли, е пример за това.

Защо звукът е толкова важен за теб и какво може да се постигне с него?

Като цяло смятам, че ние (хората) малко сме се откъснали от околния свят, което е разбираемо заради всичко, което става, защото сме бомбардирани с информация по новините и в социалните мрежи. Като вземем това предвид, би било невъзможно да се справяме с всичко това през цялото време, затова създаваме филтри и бариери, с които да управляваме случващото се. Което е напълно естествено и разбираемо. Аз също го правя. Но също така смятам, че е важно отново да се свържем, да свалим преградите, да допуснем заобикалящия ни свят през всичките ни сетива. Изкуството (и звукът) имат силата да ни накарат да се свържем отново, като в същото време да насочат фокуса ни в конкретни посоки, които се нуждаят от нашето пълно внимание. Надявам се да вдъхновя публиката си да слуша повече, да вижда повече, да усеща повече и като цяло да изживява и да се грижи за заобикалящия ни свят с всичките му недостатъци и красота.

Ти не се поставяш в рамки и постоянно експериментираш. От къде най-често идва твоето вдъхновение?

Моето обкръжение и това, което преживявам, ме вдъхновяват много. Винаги се опитвам да създавам произведения на изкуството, в които съм вложила и моята лична история. Прекарвам много време в слушане, мислене, записване на идеи и изследване на различни теми, които ме интересуват – които могат да бъдат всичко - от ритуали и митология, екологични бедствия, причинени от човека, социални структури, скали и камъни, океански същества (реални и нереални), до живота и "хитростите" на чайките. Обикновено казвам, че колкото по-дълго време прекарвам сама със собствените си мисли, толкова по-странно (в добрия смисъл) става изкуството ми. Животът на отдалечени острови в Северна Норвегия е много подходящ за това. Но в действителност става дума по-скоро за това, че така имам повече време и мога да се фокусирам, за да създавам изкуство, което е силно повлияно от мен самата, без разсейване и твърде много излишна информация. Все пак имам нужда от баланс и съм благодарна, че пътувам много с изкуството си и получавам контрастни гледни точки от обкръжението и общуването с различни хора - както по време на престоя ми в България.

Наскоро бeше в България по покана на Ritual Gatherings и посети няколко града, където участва в уъркшопи. Кои са най-големите прилики и разлики между българските и скандинавските артисти?

По време на престоя ми в България и на уъркшопите се запознах с интересни артисти и с нови колеги от Ritual Gatherings, с които разговаряхме за изкуството и живота. Също така посетих фестивала за съвременен танц "Antistatic" и се насладих на живото изпълнение на Иво Димчев - един от най-любимите ми изпълнители. Срещнах много творческо любопитство и силно желание за създаване на изкуство със смисъл. Изкуство, което разказва история, което се свързва или със създателя, или с получателя по личен начин и което събужда любопитството.

Най-голямата разлика, разбира се, е начинът, по който можете да живеете и да работите като артист - като имам предвид, че в Норвегия имаме добро държавно финансиране за отделни съвременни артисти в рамките на некомерсиалните жанрове, което естествено създава по-малък натиск и повече пространство за експериментиране за артиста, който се опитва да свърже двата края. Има много прилики между България и Норвегия във фолклора, митологията и ритуалите и как съжителстват традицията и съвременното, миналото и настоящето. Създаването на изкуство, което свързва тези контрапункти, поражда много артистичен потенциал и за двете страни.

Ти ще се завърнеш в България за Ritual Gatherings July Morning, за да представиш проекта си "Ritual for Changing Times". Разкажи ни малко повече за него.

Светът се върти и то не в правилната посока. Тази година исках да създам ритуално произведение, пълно със силни енергии - ритуал за времена, които се променят, но потенциално и проект за промяна на настоящето (към по-добро). Близо до моето ателие в Лофотен има величествена планина, от където можете да видите океана както на север, така и на юг. Преди 2000 години хората в Лофотен са погребали 10-12-годишно момиче там, което днес е едно от най-големите кръгли каменни гробища в Северна Европа от желязната епоха. Никой не знае защо това момиче е погребано по-разточително от всеки крал или вожд по онова време, но спекулациите са, че тя може би е имала някакъв статут на богиня. Това е толкова специално място, със силни женски енергии и по време на пролетното равноденствие – което също е силно енергийно – заснех моята приятелка и артист Елизабет Ферьой Лунд да прави движения там. Този видео материал, който в момента превръщам в история за хаос, объркване, изкупление и (надявам се) катарзис. След това ще създам обяснения въз основа на видеото, което ще бъде интерпретирано звуково от двама невероятни цигулари - Уини Хуанг и Марко Фуси - на живо на сцената, като видеото ще се вижда както от изпълнителите, така и от публиката на плажа, където ще се проведе Ritual Gatherings July Morning. Наистина очаквам с нетърпение това и фестивала като цяло, мисля, че ще бъде много вълшебно преживяване.

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама
Реклама

Вземете разбитото си сърце и го превърнете в изкуство.

Кари Фишър

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама