„I'm every woman” беше изпяла навремето великата Уитни Хюстън в безсмъртния си химн, посветен на Жената като събирателен образ. Жената, която е различна всеки ден, символ на вечната трансформация, неспирната промяна, необходимата адаптация във вечно променящия се свят, който тя поддържа, балансира, подхранва и който, в крайна сметка, поддържа жив. Именно „I'm every woman” се превърна в наш ментален саундтрак, докато интервюирахме настоящата ни събеседница, тъй като тя абсолютно превъплъщава този образ. Журналист, фотограф, инфлуенсър, предприемач, запален изследовател на живота във всичките му фантастични аспекти, но и любяща майка и съпруга, отдаден кулинар, любител на животните, пътешественик и просто „уютна жена” … може да продължим списъка с личностите зад Цветана Бонева още дълго! Вече 10 години Цвети прави интернет пространството едно по-красиво, по-позитивно и по-приветливо място посредством собствената медия, която създава и развива с много любов, както и чрез своите лични канали, служещи за ежедневно вдъхновение на верните й последователи. Хващаме я навръх рождения й ден, 1 август, радостни, че може да се потопим в пъстрия й и така динамичен свят, който тя сладко описва като „забавна дискотека”. От срещите с клиенти, фотосесиите, хилядите интервюта с хора и непрестанно набъбващите нови проекти, до уединения и автентичен живот близо до морето и природата, умението да създава и поддържа семейния уют и най-важните роли в живота й - тази на любяща съпруга и майка, представяме ви една истинска Лъвица - Цвети Бонева или, както я познават доста хора - Цвети от „Лицата на града”....
***
Здрасти, Цвети! Как минава лятото ти и как изглеждат дните ти напоследък?
Лятото ми преминава на любимото ми място – къмпинг Черноморец. С мъжа ми ми имаме каравана тук и всяка година прекарваме голяма част от лятото именно на това място. Събуждам се с гледка към морето, а сърцето ми е изпълнено с любов и безброй красиви спомени, свързани с Безбрежното Синьо.
Дните ми са много пъстри. Обикновено ставам около 8:00–8:30 часа, започвам с кратка тренировка и тъй като не закусвам, направо се потапям в работния ден. Първо проверявам какво се случва със сайта на „Лицата на града“, разглеждам материалите на авторите ни, следя активните кампании и дали някой от екипа има нужда от помощ. Следват имейлите и планирането на задачите за деня.
Фото кредит: Севастин Олеков
Ако имам снимки или инфлуенсърски ангажименти, организирам и тях. След това се посвещавам на най-важната си роля – тази на майка. Дъщеря ми София вече е в много любопитен етап, в който всеки ден открива света по нов начин, и се старая да бъда максимално присъстваща в тези моменти.
Когато тя заспи следобед, използвам времето, за да обработвам снимки, да монтирам видеа, да качвам съдържание или да разговарям с наши партньори и клиенти.
Най-любимата ми част от деня обаче е вечерта. Тогава се приготвяме за вечеря, пускаме си хубав филм и просто се наслаждаваме на спокойствието, което морето носи.
Чувствам се истински благодарна, че професията ми ми позволява да работя отвсякъде. Независимо къде се намирам, един лаптоп, телефон и добра интернет връзка са всичко, от което имам нужда.
Фото кредит: Севастин Олеков
Какво място заема морето в живота ти и какво ти дава животът в каравана, близо до природата?
Морето заема огромно място в живота ми. Още като дете прекарвах летата в нашата семейна къща в Обзор и това са едни от най-щастливите ми спомени. Можех с часове да гледам вълните, да слушам шума на морето и просто да бъда там. Мисля, че именно тогава се роди тази дълбока връзка между мен и морето.
По-късно животът ме срещна с мъжа ми, който е запален къмпингар. Така вече близо 13 години прекарвахме летата си на първа линия до морето. Първоначално наш дом за лятото беше „Градина“, а впоследствие се преместихме на къмпинг Черноморец. Усетихме, че имаме нужда от промяна и от място, което да носи усещането за истински дом – уютен, спокоен и изпълнен с нашата енергия.
Фото кредит: Личен архив
Животът в каравана ме научи на много. Да ценя простите неща, да живея по-бавно, да се наслаждавам на изгревите и залезите, на шума на вълните и на времето със семейството ми. Сред природата човек някак естествено се връща към себе си и си припомня кое е наистина важно.
Днес спокойно мога да кажа, че не мога да си представя живота без морето. То ме успокоява, вдъхновява и ми дава усещане за свобода. Вярвам, че когато човек открие мястото, на което се чувства истински щастлив, трябва да направи всичко възможно да бъде близо до него. За мен това място винаги ще бъде морето.
Фото кредит: Личен архив
Вярваш в манифестирането и си споделяла, че от години се стараеш да „програмираш“ всеки свой ден. Можеш ли да ни разкриеш кое е първото нещо, което правиш сутрин? А може би афирмация или мантра, която си се убедила, че работи?
Много ми хареса начинът, по който зададе въпроса – че се старая да „програмирам“ всеки свой ден. Истината е, че всички сме хора и сме подвластни на толкова много външни обстоятелства, че едва ли можем напълно да програмираме живота си. Дори не бих искала да вярвам, че сме чак толкова всемогъщи, не, че не ми се иска.
Това, в което наистина вярвам обаче, е силата на намерението. Почти всяка сутрин си представям деня, който ми предстои. Визуализирам го така, сякаш вече се е случил – виждам себе си как изпълнявам задачите си, как срещам правилните хора, как всичко се развива по най-добрия възможен начин. За мен визуализацията е много силен инструмент, защото помага да насочиш вниманието и енергията си към живота, който искаш да създадеш.
Фото кредит: Личен архив
Вярвам, че когато човек знае какво иска и го заявява с чисто сърце и ясна посока, Вселената намира начин да му помогне. Не винаги по начина, по който сме си го представяли, но често по начина, от който истински имаме нужда.
Ако трябва да говоря за ритуал, който никога не пропускам, той всъщност е вечерен. Научила съм го от моята баба. Всяка вечер, преди да заспя, отправям своята своеобразна молитва към Вселената и изразявам благодарност за деня, който съм преживяла. Няма значение дали е бил лек или труден, щастлив или изпълнен с предизвикателства. Благодаря просто за това, че съм жива, че съм имала възможност да преживея още един ден, да се уча, да се развивам и да споделям живота си с хората, които обичам.
Мисля, че именно благодарността е най-силната афирмация, която човек може да отправи. Когато цениш това, което вече имаш, сякаш естествено започваш да привличаш още повече поводи за благодарност.
Фото кредит: Личен архив
„Лицата на града“ вече години наред разказва вдъхновяващи истории. Как се роди идеята за проекта?
Благодаря ти! Истината е, че идеята за „Лицата на града“ се роди съвсем естествено, макар че аз не вярвам особено в случайностите. Днес си давам сметка, че всичко е било подредено по най-правилния начин.
Докато следвах PR в Софийския университет, работех като PR специалист, а след това започнах работа като редактор и автор в моден сайт. Именно там ми хрумна идеята за нова рубрика, която да носи името „Лицата на града“ и да разказва историите на интересни личности чрез интервюта и фотография.
Тогава поканих фотографа Наталия Баръмска да се включи в проекта. Малко по-късно усетих, че искам да превърна тази идея в нещо изцяло свое. Така се роди платформата „Лицата на града“. Един мой приятел ми помогна да изградим сайта, а аз започнах сама да качвам материалите в WordPress. Наталия снимаше, аз правех интервютата и така постепенно механизмът започна да се движи.
Всичко тръгна от интереса към човека и неговата история. С времето проектът израсна в много повече от поредица интервюта. Днес „Лицата на града“ е пространство, което обединява теми като култура, пътешествия, гастрономия, архитектура, интериорен дизайн, мода, красиви места и вдъхновяващи личности. Една цялостна екосистема, в която човек може да открие нещо красиво, полезно и истинско.
Фото кредит: Личен архив
След стотици интервюта и срещи с различни хора – какво научи за човешките истории и за самата себе си?
Когато прочетох въпроса, осъзнах колко много интервюта всъщност са се натрупали през годините. Стотици истории, стотици срещи и безброй разговори, които са оставили следа в мен.
Истината е, че не само аз съм задавала въпросите. Аз съм се учила от хората, които стоят срещу мен. Вярвам, че когато слушаш истински, е важно не просто да чуеш нечия история, а да успееш да задържиш нещо от нея и да го приложиш в собствения си живот.
Срещала съм невероятни личности. Хора, които оставят отпечатък не защото са известни, а защото живеят живота си смело, честно и по свой собствен начин.
Никога не съм избирала събеседниците си според броя последователи, които имат. За мен няма значение дали един човек има 500 или 500 000 последователи. Важно е дали има какво да разкаже, дали носи вдъхновение и дали историята му може да докосне някого.
Фото кредит: Личен архив
Какво те кара да спреш и да си кажеш: „Да, това е история, която трябва да бъде разказана“?
Може би именно усещането. Всеки човек е отделна вселена и когато срещна личност, която носи нещо различно, нещо истинско, просто усещам, че историята ѝ трябва да бъде разказана.
Винаги се опитвам да гледам през очите на читателя. Питам се дали тази история ще го развълнува, ще го вдъхнови или ще го накара да погледне света по нов начин.
За мен „Лицата на града“ никога не е било просто медия. Иска ми се то да бъде пространство, което едновременно носи уют и предизвиква хората да излизат извън собствените си граници. Вярвам, че човешкият ум има нужда непрекъснато да се среща с нови идеи, различни гледни точки и вдъхновяващи личности, защото именно така растем.
Ти непрекъснато раждаш нови идеи и проекти. Какво да очакваме скоро?
Много ти благодаря за тези думи. Всъщност бих казала, че определението „раждам идеи“ е много точно, защото приемам всичко, което създавам, почти като свое дете.
„Лицата на града“ винаги е било много повече от работа за мен. То е проект, който изисква постоянство, любов и търпение, а през годините се превърна и в моя опора. Имало е трудни периоди, в които именно работата по него ми е давала смисъл и посока.
Вярвам, че когато създадеш нещо с любов, то започва да живее собствен живот. И в същото време продължава да храни и теб самия.
Съвсем скоро предстои следващата голяма крачка за „Лицата на града“ – нашият видеокаст и подкаст. Заедно с прекрасните ми колеги Мартина Панайотова и Мариета Илиева работим по формат, в който ще можем да разказваме още повече човешки истории по един различен и много по-личен начин. Нямам търпение хората да го видят.
Фото кредит: Личен архив
Освен журналист си и фотограф. Какво обичаш да улавяш през обектива си?
Фотографията е голямата ми любов още от тийнейджърските години. Започнах да снимам, когато бях на 17, а баба ми тогава ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Нищо не е случайно. Дядо ти също много обичаше фотографията.“
Първите ми кадри бяха на лента с една Praktica MTL 5B. По-късно баща ми ми подари първия Nikon, започнах да посещавам курсове и фотографията постепенно се превърна в моя начин да разказвам истории.
Бях част от PhotoForum, където за първи път получих признание – няколко мои фотографии се появиха на началната страница на сайта. За мен тогава това беше огромна мотивация.
Започнах с черно-бяла фотография, а впоследствие постепенно открих красотата на цветовете.
Днес най-много обичам да снимам храна. Готвенето е една от най-големите ми страсти и food фотографията естествено се превърна в продължение на тази любов. Разбира се, портретите винаги ще имат специално място в сърцето ми, защото чрез тях успявам да уловя емоцията на човека отсреща.
В Instagram си изградила общност от хиляди верни последователи. Как успяваш да останеш автентична в свят, който често изглежда прекалено перфектен?
Благодаря ти за този въпрос, защото често си го задавам и на самата себе си.
Да, когато си създател на съдържание, понякога несъзнателно започваш да гониш съвършенството. Иска ти се всичко да изглежда красиво, подредено и естетично. Аз самата много ценя красотата във всичките ѝ форми и винаги ще се стремя да я показвам.
Но през последните години осъзнах, че хората не търсят само красиви снимки. Те търсят истински хора.
Затова все по-често си позволявам да показвам и по-земната страна на живота си – ежедневието, умората, предизвикателствата, моментите, в които не всичко е съвършено. Защото вярвам, че именно там се изгражда истинската връзка между хората.
Не мисля, че ролята на един инфлуенсър е да създава илюзия за перфектен живот. По-скоро трябва да вдъхновява, без да кара другите да се чувстват недостатъчни. За мен най-ценното съдържание е онова, което оставя усещането, че отсреща стои истински човек.
Домът е тема, която често присъства в профила ти. Какво превръща едно място в истински дом според теб?
Аз съм много уютен човек. Спомням си как преди години един наш приятел дойде вкъщи и каза нещо, което никога няма да забравя: „Тук ухае на уют.“ После се усмихна и добави: „Ти си уютна жена.“ Мисля, че това е един от най-красивите комплименти, които съм получавала.
Семейството и домът винаги са били сред най-важните неща в живота ми. Затова се старая да ги пазя, да ги ценя и всеки ден да бъда благодарна за тях.
Фото кредит: Личен архив
Но ако трябва да бъда напълно честна, за мен домът никога не е бил просто място. Домът са хората. Можеш да живееш в най-красивата къща на света, но ако в нея няма любов, тя никога няма да се превърне в истински дом.
За мен домът винаги е човек.
Пътуванията също са важна част от живота ти. Какво търсиш, когато избираш следващата си дестинация?
Истината е, че винаги търся нещо различно. Има места, на които бих се връщала безкрайно – Италия например е такава за мен. Винаги откривам нещо ново и никога не ми омръзва.
В същото време разнообразието е нещото, което най-много ме зарежда. Аз съм човек, който, когато открие нещо, което обича, му се отдава изцяло, изследва го и проявява огромно търпение. Но ако нещо спре да ме вдъхновява, много бързо започвам да търся следващото предизвикателство.
Затова и когато избирам дестинация, не търся просто красиво място. Търся преживяване. Искам да науча нещо ново, да усетя различна атмосфера, да срещна хора, да опитам местната кухня и да си тръгна с усещането, че съм обогатила света си.
Напоследък със съпруга ми все по-често избираме да опознаваме България. Имаме толкова красиви места, които все още не сме посетили. В момента например планираме пътуване до Велико Търново и осъзнах, че никога не съм била там. Малко е срамно да си обиколил почти цяла Италия, а да не познаваш достатъчно добре собствената си страна. Затова искам да променя именно това.
Как майчинството промени начина, по който гледаш на света и на собствените си приоритети?
Майчинството променя човек по начин, който трудно може да бъде описан с думи. То пренарежда целия ти свят.
Понякога се улавям как си мисля: „Какъв различен живот съм имала преди.“ Събуждах се с мисълта за себе си, планирах деня си според собствените си желания и нужди и всичко се въртеше около това какво искам аз.
Фото кредит: Наталия Баръмска
Днес първата ми мисъл е София. И най-хубавото е, че това се случва напълно естествено. Когато планираме пътуване, първо се питам дали тя ще се чувства добре там. Дали мястото е спокойно, дали ще ѝ бъде уютно, дали няма да ѝ липсва нещо. Дори когато сме на любимия ни къмпинг, понякога се замислям дали не е по-добре да се приберем в София, защото за нея ще бъде по-комфортно.
Тя промени приоритетите ми по най-нежния възможен начин. Без да го осъзная, започна да бъде центърът, около който естествено се подрежда целият ми живот.
И мисля, че именно тогава човек разбира какво означава истинската любов – когато се грижиш за някого с такава отдаденост, че неговото щастие започва да бъде и твоето собствено. За мен това е един от най-ценните уроци, които животът ми е дал
Кое е най-ценното нещо, което дъщеря ти София те е научила досега?
Може би на същото, за което говорих и преди – на грижа, търпение, емпатия и най-вече на любов, колкото и банално да звучи.
За мен любовта е най-голямата сила във Вселената. Тя е тази, която движи света.
Но София ме научи и на още нещо много важно – да се връщам по-често към собственото си вътрешно дете. Покрай нея си припомням какво е да се радваш искрено на малките неща, да бъдеш любопитен, свободен и да вярваш, че всичко ще бъде наред. Децата носят това усещане по съвсем естествен начин и мисля, че възрастните имаме какво да учим от тях.
Ти си майка, съпруга, журналист, предприемач и създател на съдържание. Как успяваш с всичко? Нима 24 часа са достатъчни?
Онзи ден една много близка приятелка ми каза, че живея осем живота в един ден. Много се усмихнах, защото някак усетих, че това наистина ме описва.
Истината е, че винаги съм била много динамичен човек. Голям холерик съм и може би една от най-важните ми лични задачи през годините беше да се науча на повече спокойствие и да отделям време и за себе си.
Но знаеш ли... аз се чувствам щастлива именно когато правя много неща. Харесва ми да създавам, да организирам, да измислям, да работя по различни проекти едновременно. Това ме зарежда.
Вярвам, че всеки човек идва на този свят със своя собствена мисия и със своята суперсила. Моята вероятно е именно тази енергия и желание непрекъснато да създавам. Не обичам да ми е скучно. Дали е заради характера ми, дали заради това, че съм Лъв – не знам. Но знам, че това съм аз и се чувствам най-добре именно така.
Зад всеки успял мъж стои една умна жена. А коя е най-голямата опора зад успялата и умна жена?
Без съмнение това е човекът до мен. Мъжът ми винаги е бил най-голямата ми опора и човекът, който ме е подкрепял във всеки етап от живота ми.
Но ако трябва да бъда напълно честна, аз усещам подкрепата и на хората, които вече не са физически до мен. Загубих и майка си, и баща си – две от най-важните личности в живота ми. Вярвам обаче, че те, заедно с моята баба, продължават да бъдат част от всяко мое решение и да ми дават сила.
Може да звучи малко езотерично, но аз наистина вярвам, че хората, които сме обичали истински, никога не си тръгват напълно. Те остават в нас чрез ценностите, които са ни предали, чрез примера, който са ни дали, и чрез любовта, с която са ни отгледали.
Живеем в епохата на силните жени. Ти възприемаш ли се като „силна“ и има ли моменти на уязвимост?
Аз бих казала, че живеем в епохата на силните хора, а не само на силните жени.
Не обичам да противопоставям женската и мъжката сила, защото вярвам, че те са различни, но еднакво ценни. За мен силата на жената винаги е била в нейната мекота, в способността ѝ да създава, да вдъхновява и да дава живот. Именно това е нейната истинска същност.
Разбира се, че имам моменти на уязвимост. И всъщност смятам, че силата и уязвимостта вървят ръка за ръка. Те не си противоречат.
Има една мисъл, която много обичам – че именно през пукнатините влиза светлината. Вярвам, че нашите рани не ни правят по-слаби. Те ни правят по-човечни и по-състрадателни. Именно през тях израстваме.
Освен всичко друго си и запален кулинар. Сподели ни своята лична рецепта за щастие – буквално или метафорично.
Да, наистина обожавам да готвя. Обичам да експериментирам, да откривам нови вкусове и да опитвам кухни от различни краища на света.
По майчина линия корените на семейството ми са свързани с хора, живели по земите на остров Тасос, затова морската кухня винаги е била неизменна част от семейната ни трапеза. Морски дарове, риба, зехтин, пресни зеленчуци – това са вкусове, които свързвам с дома и детството.
Фото кредит: Личен архив
А ако трябва да дам рецептата си за щастие, бих казала следното: оставяйте се понякога сладостта на живота да ви води.
Аз съм кулинар, но съм и истински бохем. Обичам дългите вечери с приятели, красивата музика, добрата храна, разговорите до късно и усещането, че животът не бива само да се изживява, а и да се празнува.
Коя е Цветана Бонева отвъд всички лични и професионални роли?
Мисля, че съм детето, което все още живее в мен.
Покрай дъщеря ми все по-често си припомням какво е било, когато аз самата съм била малка. Виждам света през нейните очи и осъзнавам, че никога не трябва да губим способността си да се удивляваме.
Вярвам, че всички ние си оставаме деца, независимо на колко години сме. Просто понякога забравяме да играем.
Ако трябва да опишеш живота си в момента с едно изречение, как би звучало то?
Една много забавна дискотека.
Това е първото, което ми хрумва.
Онзи ден се улових в момент, в който София свиреше с всички сили на детския си ксилофон, кучето лаеше, навън духаше силен вятър, а вкъщи звучеше музика, защото и двамата със съпруга ми сме бивши диджеи и грамофонът почти винаги работи. Звъняха ми и по работа в същото време, а приготвях и вечерята…
В този привиден хаос всъщност има страшно много живот, смях и любов.
И ако трябва да си пожелая нещо, то е тази „дискотека“ да става все по-весела, по-шумна и по-слънчева.
