"Музиката е като парфюм. Тя принадлежи на нещо, което не е физическо. Макар че я чуваме с ушите си, тя изобщо не е физическа." Думите на певицата Ищар са от интервю пред Даниел Димитров в специално издание на "Час ЛИК" на БТА, броени часове преди концертите ѝ в Пловдив, Бургас, София и Варна.
Духовна, интуитивна, силно емоционална, търсеща смисъл, харизматична, независима, съзерцателна, вярваща в силата на човешката свързаност. Ищар вае образ на артист, който стои извън политиката, материализма и егото, и поставя в центъра идеите за душата, любовта и автентичността. И това не означава, че образът е неискрен. Тя говори като човек, който иска да бъде възприеман като посредник между хората, а не като център на вниманието.
Дори когато разказва за кариерата си, фокусът непрекъснато се връща към публиката, чувствата и преживяването. За нея светът не се обяснява чрез факти и постижения, а чрез енергии, чувства, вяра и вътрешни състояния.
"Пея за душите, не за религиите и не за нациите". В тези думи се съдържа цялата философия на нейната 30-годишна кариера. Тя не изгражда идентичността си около определен музикален жанр или културна принадлежност, а около идеята за универсална емоционална комуникация. Тя е артист, за когото концертът е преди всичко човешка среща.
Ходя доста по концерти, но мога да кажа, че вие правите едни от най-уютните, топли и предразполагащи публиката концерти. Какво лично вас Ви стопля днес, какво ви дава сили да бъдете това, което виждаме на сцената?
Мисля, че това са вярата и да бъда себе си. Наистина вярвам в това, което правя. Наистина обичам музиката. Обичам хората. Много съм вярна на това, което чувствам към тях. А щом изпитвам това, което изпитвам към България, значи има причина. Наистина вярвам, че българите са много автентични хора и са свързани със своята история. Те са много духовни.
От малка съм силно свързана със своя вътрешен център, с вярата, с разбирането, че не сме дошли на този свят само за да успеем, да печелим пари или да имаме деца. Има нещо много по-ценно и много по-важно от това. Още като дете го усещах. Затова, когато открих силата на музиката, моята мисия стана да събирам хората чрез нея. За мен тя е инструмент, чрез който изразявам това, което истински чувствам.
Когато пея, пея за душите. Не пея за религии. Не пея за вашата националност. Пея за душата ви. И по някаква причина, когато идвам тук, в България, усещам нещо различно. Сякаш съм била тук и преди, в друг живот. Чувствам се добре. Чувствам, че живеем на една и съща вибрация. Българите са много духовни хора. И мога да кажа, че имат музикална душа, защото музиката принадлежи на душата.
Това, което наистина ме води в живота, е да бъдеш себе си. Да бъдеш този, който си. Някои хора ще ти казват кое е вярно и кое не е. Не се опитвай да угаждаш на всички. Казвам го от опит, защото когато бях по-млада, бях човек, който не искаше да разочарова никого – нито родителите си, нито приятелите си. Само давах, давах, давах... И по някое време забравих коя съм, какво искам и какво не искам. Затова смятам, че е важно да останеш свързан със себе си, с корените си, и да търсиш доброто. Да не съдиш хората по това, което показват.
Дали си българин, дали си богат, дали караш Порше, имаш вили или си министър-председател – това е нещо друго. Аз съм вярна на това, което чувствам. Хората казват: "Понякога чувствата те подвеждат". Знам това. Но за мен е важно да позволявам на чувствата си да направляват реакциите ми. Да бъдеш добър и благодарен за това, което имаш. Опитвам се да не се фокусирам върху онова, което нямам. Опитвам се да контролирам мислите си. Опитвам се да копая надълбоко и да откривам доброто в хората. Не казвам: "Всичко ще бъде наред утре". Не. Търси източниците, които могат да направят нещата добри. Бъди част от системата, която създава добро. И никога не се отказвай.
Знам, че във времето, в което живеем, е трудно да мислиш така. Може да звучи като клише. Някой може да каже: "Твърде позитивен си, твърде наивен си". Разбирам. Виждам всички тези неща. Но продължавам напред. Не искам да съм обсебена от това, което нямам. Трудно е, защото сме човешки същества. Но наистина се опитвам да намирам доброто в хората. И доброто в това, което правя. Да вярвам. Да вярвам в това, което правя. И да обичам това, което правя.
Какво дете бяхте? И какво от детето остана до днес?
Винаги съм обичала да бъда сама. Не самотна, а сама. Защото тогава няма шум. Нищо не ме разсейва. Това е моето време. И днес обичам да пътувам сама. Обичам да ходя сама на ресторант. Тази част винаги е била с мен. Но като дете, както казах, не исках да разочаровам хората, които обичах. И в един момент се изгубих. Защото не осъзнавах колко много очаквания имат хората към мен. А ние, хората, по природа сме доста егоистични. Искаме нещо за себе си. Казваме: "Обичам те, искам те само за себе си". Това е егоизъм.
Всички хора, които ме обичаха, искаха да ме имат за себе си. А аз, като човек, който обича да дава всичко на хората, които обича, невинаги намирах баланс с това, от което самата аз имах нужда. Давах им това, което очакваха от мен. И се чувствах много зле, защото осъзнах, че ако аз се чувствам зле, не мога да бъда добра. Ако не съм на сто процента убедена в това, което правя и къде се намирам, не мога да дам сто процента от себе си. Мисля, че това идва с възрастта и опита. И с вярата, че винаги има някой там.
Ние сме тук с причина. Не сме тук, за да сме богати. Не сме тук заради егото. И благодаря на Бог, че ми даде този дар – музиката, като инструмент, чрез който да изразявам тези неща. Защото музиката не можеш да я докоснеш. Музиката не е само думи и мелодии. Музиката е чувство. Понякога казваме: "Чуй тези думи" или "Чуй тази мелодия". Но мястото, където те докосва, е тук, вътре в теб. Ако не те докосне, няма да харесаш песента. Музиката принадлежи на чувството. Затова следвай онова, което чувстваш. Благодаря на Бог, че чрез нея мога да събирам хората и да докосвам сърцата им.
Кой момент от пътя ви досега е бил най-неочакваният?
Най-неочакваният момент в живота ми? Предателствата. От най-близките хора. От хората, на които вярваш безусловно. Има една фраза в Библията: "Господи, не ме пази от враговете ми. Пази ме от хората, които обичам, и които ме обичат. От враговете си знам как да се пазя"...
А има ли момент от тези 30 години на сцената, който ви е направил по-силна?
Да виждам хората след всички тези 30 години. Мисля, че съм пяла навсякъде по света. Навсякъде. Срещала съм хиляди хора и огромни тълпи. Понякога съм пяла и пред трима души. Но не е важен броят. Важно е качеството на момента. Това, което разбрах, е, че музиката е като парфюм. Тя принадлежи на нещо, което не е физическо. Макар че я чуваме с ушите си, тя изобщо не е физическа.
За мен е много важно да докосвам хората и да виждам как хора, които са напълно различни един от друг, различни от мен и помежду си, вибрират на една и съща честота. Всички имаме нужда от радост. Всички имаме нужда от надежда. Всички имаме нужда от любов. Независимо кои сме. Дори чудовището, ако бъде третирано с любов, е човешко същество. Ако оставим настрана проблемите и липсите си и дойдем на концерт, мой или на друг артист, просто за да се освободим и да нахраним чувствата си, не тялото, не ушите, а чувствата си, тогава можем да осъзнаем, че човекът до нас, който е напълно различен от нас, в крайна сметка, има нужда от същите малки неща в живота.
Звучи много красиво това сравнение, че музиката е като парфюм. Имате ли любим парфюм?
Няколко са. В банята си имам над 50 парфюма. Луда съм на тази тема. Харесвам Byredo и... Как ѝ беше името? Много трудно име... Tiziana Terenzi. Обожавам ги. Но има и много други. Парфюмът е много важен за мен.
През 2016 г. споделяте, че в дома ви има три стаи – Париж, Израел и София. Има ли я все още тази конфигурация, и какво прибавихте към стаята София най-скоро?
(Смее се – бел. а.) Има една песен на Пол Йънг, която слушах на 14-15 години (Запява Wherever I Lay My Hat. That's My Home – бел. а.). Смисълът ѝ е, че твоят дом е там, където се чувстваш добре, където можеш да оставиш шапката си и просто да бъдеш себе си.
Не идвам често в България. Но не е важна честотата, а качеството. България ми дава много. Затова и реших да открия световното си турне именно тук. България ми предлага всичко, от което имам нужда – духовност, радост, хора, които се уважават. Нещо много просто. Има нещо във въздуха, нещо историческо, което светът сякаш е забравил как се усеща.
Сигурна съм, че има много неща за България, които още не познавам. Разбира се, има и тъмни страни. Аз не живея тук. Говоря за това, което получавам от приятелите си, от разходките по улиците, от посещенията си и от сцената. Това е моето усещане. И мисля, че то е много автентично. Не е кино. Не е преструвка. Това е, което чувствам. Една от песните ми е "Lamouni". На арабски тя разказва за човек, на когото всички казват: "Не ходи при това момиче. Не е за теб". А той отговаря: "Вземете очите ми и ми кажете какво виждате през тях. Как виждате нея през моите очи". Така е и с България. Това, което усещам тук, това получавам и това давам.
Каква е за вас лично връзката между думите любов и мир?
За да има мир, трябва да има любов. В мира има любов. Но в любовта невинаги има мир. Разбирате какво искам да кажа...
С годините по-често или по-рядко си казвате C'est La Vie, както пеете в една песен?
Много по-рядко. Защото C'est la vie означава да се освободиш от отговорност за живота си и да кажеш: "Такъв е животът, той ме е направил това, което съм". Не. Ти създаваш собствения си живот. Имаш право на избор. И каквото избереш, това е животът ти. Накъдето насочиш живота си, това ще привлечеш. Това ще получиш. Затова вече не казвам C'est la vie. Може би преди беше просто клише. Сега бих казала: C'est moi! – "Това съм аз". Сбогом C'est la vie.
Навремето се влюбвате в съпруга си, защото, както казвате вие, е мистичен. Наскоро срещала ли сте мистични хора?
Да, разбира се. Но не обичам думата "мистичен". Тя стана модерна и не ми харесва особено. Какво означава мистичен? За мен това е човек, който е посветил живота си на вътрешните си ценности. Човек, който задава въпроси. Защо съм тук? Не съм тук само за да успея. Не съм тук само за да пея. Не съм тук само за да печеля пари. Има много по-големи неща от това. Затова се интересувам от хората. Понякога като артист сме заобиколени от хора, които не са дълбоки. И тогава просто не оставам там.
Има ли дума, която най-добре ви определя като човек?
Много сложен човек съм. Но съм вярна на себе си.
Как бихте продължила изречението "Аз съм човек, който обича..."?
Аз съм човек, който обича... Уау. Толкова много неща. Щом произнесеш думата "любов", тя не може да бъде само едно нещо. Аз съм човек, който обича нормалните хора. Аз съм човек, който обича да бъде сам. Аз съм човек, който обича хората. Аз съм човек, който обича истинските неща. Аз съм човек, който обича връзките между хората. Аз съм човек, който обича да докосва. Аз съм човек, който обича да задава въпроси и да не приема всичко за даденост. Аз съм човек, който обича децата си. Аз съм човек, който обича Бог... Аз съм човек, който обича живота. И това е много важно, защото, за съжаление, днес хората забравиха какво означава да живееш. Те оцеляват. Не живеят. Можеш да ходиш на работа, да носиш пари вкъщи, да храниш децата си, и въпреки това да не живееш. Аз съм човек, който обича да живее.
