Как се постига висок успех на изпитите след 7. и 12 клас? И как се изгражда образователен център по академичен стандарт, но и с креативността на художник?
Срещнахме се със Снежана Стоянова - основател и ръководител на образователния център “Студио S”. Повече от 30 години тя развива среда, в която знанието и индивидуалният път на всеки ученик си подават ръка.
Заедно с педагогическата си дейност, Снежана е и действащ художник - роля, която придава допълнителна дълбочина на нейния подход и превръща образователната среда в пространство за вдъхновение.
Ето какво ни сподели тя в рубриката „Жените на успеха“:
Стотици са учениците, които благодарение на вашия образователен център “Студио S” са постигнали високи резултати на двата най-важни изпита за един млад човек - след 7 и след 12-ти клас. Как ги мотивирате и обучавате така, че да се представят отлично? Има ли определена “тайна” на подхода?
Зад добрите резултати винаги стоят не само амбиция, но и правилна система. В образователен център “Студио S” вече повече от 30 години развиваме подход, основан едновременно на опит, професионализъм и много внимателно отношение към всяко дете. През годините сме се научили, че няма универсална формула – има добре структурирано обучение, последователност и способност да открием най-подходящия път за всеки ученик.
Подходите ни са различни според възрастта, целта и характера на подготовката. В курсовете ни по БЕЛ и математика за 7 клас и в подготовка за НВО работим върху стабилна основа от знания, ясно подреден учебен процес, много упражнения и постепенно изграждане на увереност. За тази възраст е особено важно учениците не просто да заучават, а да разбират логиката на задачите, да се научат да мислят самостоятелно и да управляват времето си на изпит.
В подготовката по БЕЛ за ДЗИ за 12 клас, както и в обучението по математика за ДЗИ, акцентът е по-различен – там вече работим целенасочено върху аналитично мислене, аргументация, изпитна стратегия и умение за ясно и зряло представяне на знанията. Стремим се да подготвим учениците не само за успешно явяване, а и за следващата важна крачка в живота им.
Изключително важна роля имат и преподавателите ни – те са хора с голям опит, отлични педагози, а част от тях са и проверяващи на изпитите след 7. и 12. клас. Това дава много точна представа както за критериите за оценяване, така и за най-честите трудности, които учениците срещат.
Ако трябва да формулирам „тайната“ с няколко думи, тя е проста: професионализъм, индивидуално отношение, добра организация, любов, загриженост и отговорност към децата. Добре структурираните уроци по БЕЛ и математика, поднесени по достъпен и ангажиращ начин, поддържат вниманието и мотивацията им.
Същевременно в курсовете по рисуване подходът ни е още по-индивидуален, защото творческите дисциплини изискват да се съобразим с дарбата, ритъма и посоката на всеки млад човек. В подготовката на творческо портфолио за университети акцентът е върху развиването на личния потенциал и изграждането на силно, автентично представяне. А в подготовката по рисуване за специалност архитектура работим целенасочено върху знанията и уменията, необходими за успешното полагане на изпитите. Именно това съчетание между опит, методика и човешко отношение прави резултатите устойчиви.
Кои са задължителните качества, които трябва да притежава един педагог според вас?
Според мен добрият педагог трябва да съчетава знание и характер. Не е достатъчно само да владееш материята отлично – необходимо е да умееш да я предадеш така, че да достигне до конкретния човек отсреща. Затова бих поставила на първо място професионалната компетентност, а веднага след нея – търпението, наблюдателността и уважението към личността на ученика.
Много важно качество е и чувството за отговорност. Един педагог не работи просто с информация, а с човешко развитие, със самочувствие, с бъдеще. Той трябва да умее да поставя високи изисквания, но и да вдъхва увереност; да бъде едновременно взискателен и подкрепящ.
За мен истинският преподавател има още едно много съществено качество – способността да вижда потенциал дори там, където самият ученик още не го е разпознал. Понякога именно една навременна дума, едно точно насочване или едно искрено доверие променят посоката на младия човек.
Как опитът ви като художник влияе върху начина, по който изграждате образователната среда в Студио S?
Опитът ми като художник ми е помогнал да разбера нещо много важно: истинското образование не е механично натрупване на знания, а изграждане на поглед към света. Изкуството развива наблюдателност, чувствителност към детайла, дисциплина и способност да се мисли отвъд очевидното. Именно тези качества се старая да присъстват и в образователната среда, която създаваме.
Когато човек се занимава с изкуство, той неизбежно започва да цени процеса, а не само крайния резултат. Това ми влияе и като ръководител – държа учениците ни не просто да постигат високи оценки, а да изграждат култура на мислене, концентрация и вътрешна мотивация. Вярвам, че добрата образователна среда трябва да бъде едновременно подредена и вдъхновяваща – да дава структура, но и простор за развитие.
Художникът знае и още нещо: всяко силно постижение започва с много работа, постоянство и търпение. Това е ценност, която се стараем да предаваме и на учениците си всеки ден.
Какво вие самата научавате от подрастващите? Кои са определящите черти на идващите поколения, които най-напред обикновено виждат именно хора като вас, които са близо до тях?
Подрастващите винаги ме връщат към най-важното – че светът непрекъснато се променя и че възрастният човек няма право да спира да се учи. От тях човек научава бързина на мисълта, чувствителност към неискреното и едно много силно желание да виждат смисъл в това, което правят. Днешните млади хора трудно се впечатляват от авторитет „по подразбиране“ – за тях е важно да усетят автентичност, компетентност и истинско отношение.
Това, което особено силно ми прави впечатление, е, че те са много по-интуитивни към фалша и много по-чувствителни към свободата си. Искат да бъдат чути, а не просто наставлявани. И според мен това не е слабост, а знак за поколение, което търси по-осъзнато мястото си.
Разбира се, при тях често има и колебание, разпиляване на вниманието, затруднение да останат дълго фокусирани. Но точно тук ролята на добрия педагог става още по-важна – да им помогне да превърнат енергията си в посока.
Вие сте действащ художник с активно участие в артистичния живот у нас и в чужбина. Откъде най-често черпите вдъхновение и върху какво работите в момента?
Вдъхновението за мен никога не идва от едно-единствено място. Черпя го от човешките състояния, от паметта, от културните пластове, които носим в себе си, от срещата между видимото и онова, което остава неизказано. Вълнуват ме теми, свързани с идентичността, вътрешния свят на човека, с крехкото равновесие между реалност и въображение. Понякога един образ, една интонация или дори едно мълчание могат да се окажат начало на цял творчески процес. Основната част от моето изкуство може да се види от авторският ми сайт Снежана Стоянова.
В момента, освен върху личните си художествени проекти, работя съвместно с Пътуващ Театър Арлекин в Чикаго, САЩ, върху създаването на куклени театрални постановки и театър на сенките. За мен това е изключително вдъхновяваща територия, защото съчетава визуалното мислене, драматургията и живото общуване с публиката. Присъствието на художника и в двата типа театър е същностно, а самият процес на създаване е много богат и многопластов. Вече реализирахме няколко постановки пред публика и в момента работим по нови проекти и за деца и за възрастни, които ми носят истинско творческо удовлетворение.
Паралелно с това, също в Чикаго, САЩ, развивам и Snowlike studio – място, в което творчеството и любовта към зимните спортове се срещат и Културен Център “Български Корени и Деца” - културно-образователно пространство за български деца и семейства, които живеят извън родината.
Всъщност кое е най-ценното, което можем да научим от изкуството?
Може би най-ценното, което изкуството ни учи, е да виждаме повече от повърхността. То развива способността да усещаме нюансите – в човека, във времето, в самите себе си. В свят, който често изисква бързи реакции и опростени отговори, изкуството ни връща към дълбочината.
То ни учи също на търпение и на смирение. Създаването и възприемането на изкуство изискват внимание, вътрешна тишина и готовност да не получим всичко веднага. А това са все по-ценни умения.
Но може би най-важното е, че изкуството ни прави по-човечни. То ни помага да разберем, че не всичко съществено може да бъде измерено, обяснено или сведено до полезност.
Кои са навиците, даващи ви добра основа през деня - малките тайни, които ви правят уверени?
Не бих ги нарекла „малки тайни“, защото при мен по-скоро става дума за вътрешна организация. Занимавам се с много различни дейности и затова за мен са жизненоважни планирането, ясното подреждане на приоритетите и дисциплината в мисленето. Те ми дават спокойствие и ми помагат да бъда събрана, дори когато денят е наситен.
Всъщност голяма част от работата ми започва още преди самия ден – често мисля нощем, проучвам, анализирам, планирам, записвам, скицирам. Това важи както за образователните, така и за творческите ми проекти. А през деня идва времето за действие. Вероятно именно тази връзка между вътрешна подготовка и реална работа ми дава усещане за увереност.
Кои са ситуациите, които жените обикновено разрешават по-успешно и с по-голяма лекота?
Не бих генерализирала прекалено, защото способностите не са въпрос само на пол, а на личност, култура и опит. Но ако трябва да отговоря с усмивка, бих казала, че жените често умеят да управляват едновременно няколко реалности – разговор, организация, емоционален климат и практическо решение, при това понякога в рамките на едни и същи десет минути.
Мисля, че в много ситуации жените действат успешно там, където са нужни едновременно интуиция, дипломатичност, устойчивост и внимание към детайла. Те често умеят да „прочетат“ атмосферата в една ситуация, преди тя още да е ескалирала. А това е ценен талант – и в семейството, и в професията, и в обществения живот.
Разбира се, понякога от нас се очаква да сме и разум, и сърце, и организация, и кризисен щаб в едно. Което звучи леко несправедливо, но пък очевидно сме свикнали да се справяме.
Жените, които ви вдъхновяват? И с какво?
Вдъхновяват ме не толкова жените, които просто са постигнали видим успех, а онези, които са съхранили дълбочината, достойнството и вътрешната си свобода по пътя към него. Жени с култура, характер и устойчивост. Жени, които умеят да бъдат едновременно силни и деликатни, взискателни към себе си, но и щедри към света.
Вдъхновяват ме също и онези жени, които създават – независимо дали в изкуството, образованието, науката или в ежедневието си. Съзиданието винаги ме е впечатлявало повече от демонстрацията. Може би защото истинската стойност не се нуждае от шум, за да бъде разпозната.
По какво познавате, че е време за промяна - и как се адаптирате?
Разбирам, че е време за промяна, когато усетя, че една форма вече не побира съдържанието. Когато нещо е изчерпало смисъла си, дори и външно да изглежда подредено. За мен промяната не е само реакция на обстоятелства, а вътрешно разпознаване, че е настъпил момент за нова посока, нов език или нов мащаб.
Адаптацията при мен не става импулсивно. Първо наблюдавам, анализирам, оставям идеята да узрее. След това действам решително. Вероятно именно съчетанието между интуиция и вътрешна дисциплина ми помага да минавам през промени без излишна паника. Не вярвам в хаотичната промяна; вярвам в осъзнатата.
Моментите, които ви карат най-често да си казвате “Струва си”?
Най-често си казвам „Струва си“, когато видя реално израстване – в ученик, в проект, в идея, която е намерила своята форма. Когато усилието е помогнало на някого да стане по-уверен, по-подготвен, по-смел. Това са моменти, които не винаги са шумни, но са изключително стойностни.
В творческия живот това усещане идва, когато нещо, което дълго е живяло само като вътрешен образ, изведнъж оживее пред публика или намери своя завършен израз. А в работата с младите хора – когато видиш, че си дал не просто знания, а посока и опора. Именно тогава човек разбира, че усилието има смисъл.
Какво е вашето послание към младото поколение? За какво е най-добре да бъдат бдителни и върху какво да поставят фокуса си?
Бих им казала най-напред да пазят способността си да мислят самостоятелно. Днес човек е заобиколен от твърде много шум, мнения, внушения и готови модели за успех. Затова е особено важно младите хора да развиват вътрешен критерий – да различават стойностното от моментното, същественото от шумното, истината от внушението.
Добре е да бъдат бдителни към всичко, което разпилява вниманието им и подменя дълбочината с бърз ефект. Светът постоянно ги подканя да реагират, но много по-важно е да умеят да се съсредоточават. Фокусът им трябва да бъде върху знанието, характера, дисциплината и изграждането на собствен глас.
И още нещо – да не се страхуват от усилието. Истинските неща рядко идват бързо, но именно в постоянството човек изгражда себе си.
