Любомира Костова е ръководител и режисьор на театрална формация "Сенджу". Нейният път започва от НАТФИЗ, минава през магистратурата на ЮНЕСКО по Културен мениджмънт и културни политики, а в момента е докторант в специалност "Филмово и телевизионно продуцентство". Още 2016 година основава продуцентска къща "Рубекула", която в годините се превръща в платформа за културни проекти от всякакви сфери – кино, театър, музика, нови медии, културно наследство и др. Тя ни разказа повече за марионетния театър "Такеда" и неговата магия, която пленява зрителите.
Ти си режисьор и един от хората, пренесли японския марионетен театър "Такеда" в България. Разкажи ни повече за неговата история и специфика?
Театър "Такеда" съществува от 18 век в Япония. През годините се е развивал до степен, че са правили дори анимационни филми, имали са собствена актьорска школа. Днес последният наследник на театър "Такеда" е Сенджу Такеда, който е наш ментор и партньор. Специфичното при този вид театър е, че марионетките са изключително реалистични и се водят от сравнително голяма височина.
Как ти самата се запали по този път изкуство?
Запознах се със Сенджу Такеда в НАТФИЗ, когато аз учех "Режисура за куклен театър" и когато видях марионетките му се възхитих до степен, че пожелах самата аз да се занимавам с такъв вид театър. Тези кукли имат много специфично въздействие върху зрителя. Аз го определям като изпадане в състояние на съзерцание – толкова са прецизни, деликатни и е просто удоволствие да се наблюдава дори само как ходят по сцената.
Кои ти бяха най-големите предизвикателства в началото?
Едно от най-големите предизвикателства е, че за да "заживеят" тези кукли изискват високо ниво на майсторство от страна на актьорите. Това значи натрупване на значително количество часове работа с куклата – нещо, което не е привично на българския ни манталитет. Когато основахме театрална формация "Сенджу", беше много трудно да убедя актьорите, че трябва да са търпеливи и упорити, за да изградят нови умения, ново светоусещане през призмата на куклите "Такеда".
Марионетките са направени с автентични материали от Япония, кои са най-отличителните им черти?
Да, голяма част от марионетките ни са направени лично от Сенджу Такеда и съпругата му Мила Дикалова. Те използват японска дървесина, за да изработват конструкцията на куклата така, че да бъде лека. Част от платовете и дрехите, в които са облечени, са от автентични кимона. Отличителното при тях е, че ако актьора, който ги води е достатъчно умел – куклата може да оживее като жив човек.
Играли сте в различни краища на света, как публиката реагира навън и у нас?
Навсякъде е различно. Обичам, когато пътуваме да наблюдавам публиката, която има свой маниер на общуване. Няма фестивал в чужбина, от който да не сме се върнали с награда или покана за още поне няколко фестивала. Общото между публиките е именно това изпадане в състояние на съзерцание. На нашите спектакли деца и възрастни затаяват дъх и в залата е нетипично тихо – всички наблюдават случващото се на сцената в захлас.
Съвсем скоро, на 27 декември, ще играете представлението "Дъщерята на самурая", за което казвате, че е подходящо за деца, но и за възрастни. Кои са основните послания?
В този конкретен спектакъл едно момиче трябва да открие своя път и глас в живота. Тя е обречена от майка си в магия, която от една страна я предпазва, но от друга не ѝ дава възможност да развие своя потенциал. В крайна сметка, с помощта на любовта, тя успява да се освободи, да открие себе си и това, че щастието ѝ е само в нейните ръце.
Постановката е спечелила престижни международни награди, коя е най-ценната за теб и защо?
Постановката е печелила награди за музика, за сценография, за цялостен спектакъл, но една от най-ценните за екипа ни е наградата "НевиДимо дете", която е в памет на Димо от PIF. Получихме тази награда в нейното първо издание и се надяваме с годините да поддържаме нивото и качеството на спектаклите си на висота, така че да радваме и помагаме на децата. Вярвам, че това е нашата мисия.
Традиционно в края на годината си правим равносметка, каква беше годината на Любомира в професионален план и какво си пожелаваш за 2024?
Последната година беше много интензивна, пълна с много начинания. Това има и своята цена – липсата на почивка е част от нея. Радвам се, че екипът ни е пълен със страхотни хора, с които сме приятели и ни е забавно да бъдем заедно. С времето си имаме все повече доверие и това ни помага да се развиваме и да правим още по-качествени неща заедно. През 2024 ни предстои още една премиера – на спектакъла "Кинтаро" през месец февруари. Пожелавам си през идната година да оцелеем, тъй като се задават много трудни времена за независимите артисти в България (каквито сме ние). Пожелавам си да се срещаме с публика по-често и да успяваме да достигаме до нейното сърце.
