Романсът между Делон и Шнайдер започва по време на снимките на "Кристин" през 1958 година. Това обаче далеч не е любов от пръв поглед, тъй като Ален Делон е твърде арогантен за вкуса на актрисата.
На по-късен етап, по време на снимките, и двамата се влюбват един в друг. Роми, против волята на майка си, се мести във Франция, за да живее с Ален. А на 20 март 1959 година в Швейцария, те обявяват годежа си.
Любовната им история приключва 5 години след началото, тъй като Делон води паралелна връзка с немската актриса на име Нико. Роми не може да прости предателството и през декември 1963 година двамата развалят годежа и се разделят окончателно. Въпреки това, Ален Делон и Роми Шнайдер остават приятели за цял живот, а когато актрисата си отива от този свят 24 години по-късно, писмото на Ален към нея просълзява цял свят.
„Гледам те как спиш. Аз съм с теб, до леглото ти. Носиш дълга черна туника и червен корсет с бродерия. Има и цветя, мисля, но не ги гледам. Ще ти кажа сбогом, най-дългото сбогом, моя Puppelé. Така те наричах. Това означава „малка кукла“ на немски. Аз не гледам цветята, а лицето ти и си мисля, че си красива и може би никога не си била толкова красива. Това е и първият път в живота ми, в който те виждам спокойна. Толкова си тиха, толкова си добра, толкова си красива.
Виждам те, че спиш. Казват ми, че си мъртва. Мисля за теб, за мен, за нас. за какво съм виновен? В човешката природа е да си задаваш този въпрос пред същество, което обичаш. Това чувство те изпълва, после се връща обратно и тогава си казваш, че не си виновен, а отговорен... Аз съм.
….
Обичахме се без думи в началото. След няколко месеца все още не говорех немски, но ти говореше толкова добре френски, че заедно играехме в театъра във Франция.
Поглеждам те отново и отново. Познавам те толкова добре и те помня толкова силна. Знам коя си и защо умря. Казват, че е заради характера ти. Отговарям: “Персонажът на Роми беше нейният характер.” Това е. Ти беше дете, което се превърна в звезда твърде рано. Така че, от една страна, капризите, истериите и настроенията на детето винаги бяха оправдани, но от друга страна беше професионален авторитет. В това противоречие нахлуват безпокойството и нещастието. А ти притежаваше чувствителност и темперамент на ръба на живота.
Живяхме повече от пет години близо един до друг. Ти с мен, аз с теб. Заедно. Тогава нашият живот ни раздели. И през 1968 г. отново ни събра за снимки на „Басейнът“. Намерихме се, за да работим. Потърсих те в Германия и се срещнах с твоя син Дейвид.
До смъртта на Дейвид ти държеше главата си над водата, въпреки всичко и всички. Тогава Дейвид си отиде… И нищо вече не беше достатъчно. Така че не бях изненадан, когато научих, че си ни напуснала. Ти видя края на тунела.
Моя Puppelé, гледам те отново и отново. Искам да те погълна с очи и да ти казвам отново и отново, че никога не си била толкова красива и спокойна. Почивай. Тук съм. Научих малко немски заради теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя Puppelé.”
