Радослава Бекова, която разкрива тайните на морето


Радослава Бекова, която разкрива тайните на морето
Снимка: личен архив

Радослава Бекова е доктор по хидробиология и итхиология. Има повече от 12-годишен опит и множество експертизи, автор на повече от 30 публикации и участник в повече от 25 международни и национални проекта, свързани с мониторинг на рибните запаси, морски бозайници и морски отпадъци по българското крайбрежие, както и проекти, свързани с опазването и оценката на сладководните видове риби. Печелила е много престижни награди и стипендии, сред които програмата "За жените в науката". Тя работи и на борда на "Академик" - единственият научно-изследователски кораб в Черно море. Ето какво сподели Радослава на нашите колеги от Actualno.com за нашето Черноморие - разговор за неговите проблеми, но и неговите шансове:

Д-р Бекова, какво ви свързва лично с Черноморието и защо насочихте усилията си именно натам? С какво ви привлича то? 

Родом съм от Търговище. Като град разположен по близо до планината, отколкото до морето, винаги съм усещала привличане към синята безбрежност. От детските си години съм свързана с морето, като част от летните ми ваканции със семейството. Винаги съм изпитвала интерес към морските организми. В началото бяха безгрижни игри покрай брега, после първите стъпки в плуването, а в по-зряла възраст венец на всичко бе "проглеждането" ми с маска под водата, като част от морската ми практика към СУ "Св. Кл. Охридски". Тъкмо това проглеждане определи бъдещата ми професионална ангажираност и силната ми привързаност към морето.

Всеки знае по нещо за екологичните проблеми по Черноморието, но вие сте от малкото, които познават детайлите. Какво е състоянието на морето и крайбрежната ивица и как то се променя с годините?

Черно море е близо до т. нар. "червена линия", зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Морската екосистема е изключително уязвима от човешка намеса. Нека започнем с първата причина - за намаляването на запасите на най-високочислените риби, определящо значение има промишления риболов, когато през 60-те и 70-те години на миналия век се въвежда т.нар. трално ловуване.

Какво представлява то?

Траловете са риболовни кораби, снабдени с мрежести риболовни уреди, които се спускат на дъното и влачат всичко със себе си. Буквално "орат" по дъното". Но тралиращите уреди водят до много големи деструктивни ефекти за дънните съобщества.

Друг от основните проблеми е т.нар "еутрофикация" - това са масови водораслови цъфтежи, предизвикани от замърсяването. Тези цъфтежи са довели до драматични изменения в химичните и биологичните режими в морето.

Има още един проблем: че понякога в Черно море са привнасяни, по случайност, чужди видове. Например инвазията на гребеновидната медуза (името й е Mnemiopsis leidyi) е една от най-разрушителните биологични експлозии, регистрирани някога в нашето море. Това става през 1982 г., когато този вид попада в Черно море, водейки до съществени промени на екосистемата. При липсата на хищници, които да контролират нейното изобилие, тази медуза започва да доминира и да унищожава много видове. Впрочем, проблемът с нея е разрешен по интересен начин: в морето през 1997 г. се внася един от нейните естествени врагове-хищници, друга гребеновидна медуза (Beroe Ovata), която намалява нейната популация.  Това от историческа гледна точка за последния половин век. А днес допринасят значително т.нар. морски отпадъци, които е проблем в световен мащаб, в това число и на Черно море. Отпадъците навлизат в моретата от сушата, речните и морските източници, като кораби и други съоръжения (напр. мидени ферми) и могат да пътуват на дълги разстояния, преди да бъдат блокирани. В резултат на това значителна част от тях потъва на дъното и се превръща в потенциална заплаха.

Работите и на единствения в страната научно изследователски кораб "Академик". Какво прави той и какви са интересните неща, които сте откривали в последно време? 

"Академик" провежда ежегодни научни експедиции във връзка с мониторинга на Черно море, участва в много международни и национални проекти. През по-голямата част от годината "Академик" е натоварен с дейностите по изпълнението на мониторинга на Черно море. Той е е свързан с Европейското законодателство и Рамкова директива за морска стратегия. Освен всички биологични и химични параметри за наблюдение, с които може би сме свикнали да свързваме кораба, има обаче и една по-малко позната страната от изследванията, в които екипите ни участват - картографирането на морското дъно.

С доц.д-р Марина Панайотова на борда на риболовен кораб

 

Как се картографира то?

Със сбор от различни технологии. Например с многолъчева сонарна система, която заснема релефа на дъното; също локатор за страничен обзор, който прави фотомозайка на дъното; поддънен профилограф, който изобразява пластовете под дъното за определяне на дебелината на седиментите. Това са модерни технологии, които позоляват да се заснеме дъното като с фотокамера и вече може да се получи и 3-D модел на дъното и не само на него, а и на всички обекти, които лежат на него. Имайки предвид богатата древна и съвременна история на българското черноморско крайбрежие, могат да се открият много интересни подводни обекти - антични кораби, военни такива и много потънали риболовни кораби също. 

Какво е състоянието на "Академик"?  

Корабът се нуждае от поредният класов ремонт, за чието обезпечаване липсват средства. Силно се надяваме за разбиране и съдействие от страна на държавата, имайки предвид, че "Академик" си остава единственият български многоцелеви изследователски кораб. Оборудван е с научни лаборатории и устройства за мултидисциплинарни морски научни изследвания. Включен е в Европейската научна инфраструктура с район на плаване в Черно море. Оборудването му включва двуместна подводница с механична ръка за вземане на проби, автономни и привързани измервателни сонди, устройства за вземане на проби, геофизични уреди и инструменти за разнообразни изследвания. Още повече, към настоящия момент той остава единственият по-евтин вариант за пълно изследване на Черно море освен на крайбрежието, но и на дълбоководната част на морето ни.

Какво казват сравненията - знаем например класациите за мръсен въздух, но е интересно как Черно море се отнася към други туристически дестинации?

В сравнение с други морета, нашето Черно море е може би една идея по-чисто от гледна точка на замърсяването с морски отпадъци. Но на този етап няма подобна класация и не можем категорично да кажем къде се намираме ние. В последните десетина година наблюдавахме едно безконтролно застрояване на черноморският ни бряг, което неимоверно го загрози, като безвъзвратно изгубихме много красиви места от черноморието ни.

 

Замърсяването е близо до "червената линия", която не трябва да бъде преминавана

 

Какво според вас може да се направи и би дало най-ефективен резултат? И обратното; какво би станало след десетилетия, ако не се положат усилия? 

Винаги съм казвала, че най-големият проблем на природата, това е човекът. Същото е и с морето. Трябва да се промени мисленето и възпитанието на хората. Трябва да се започне от образователната система, трябва да има повече екологично мислене: не трябва да се приема, че реката, морето, гората и т.н. са бездънни кошчета за отпадъци или неизчерпаем природен източник на храна, суровинии и енергия. Лично за мен трябва още от детската градина децата да се учат на отговорно екологично мислене и поведение.

От научна гледна точка трябва да има много по рестриктивни мерки за опазване на околната среда и засилен контрол над всички дейности свързани с морската околна среда. Ставаме свидетели на бързи и динамични процеси в климатично отношение и ако в най-скоро време не бъдат предприети още по-рестриктивни мерки в тази посока не е сигурно дали състоянието на Черно море няма да премине тази “червена линия”, след която процесите на деструкция, загуба на местообитания, намаляване на биологично разнообразие, намаляване на популациите на рибните и нерибни ресурси да стане необратимо.

Съвременните технологии позволяват картографирането на черноморското дъно

 

Как си представяте да изглежда Черно море в един оптимистичен сценарий? Кои са местата, които могат чувствително да се подобрят и да се завърнат към отминалата им слава?

Най-малко заради климатичните изменения, застрояването на крайбрежието ни и загубата на някои видове и местообитания много от известните в миналото ни места, едва ли биха могли да върнат първоначалната си красота и очарование. Пример в това отношение е с. Тюленово, което през 40-те години на миналия век е кръстено именно на тюленът монах, който е обитавал скалистият бряг и прилежащите пещерите в този район. Към днешна дата тюленът монах се води изчезнал за водите на Черно море, като единствените бозайници, които са останали да обитават морските ни води са трите вида китоподобни - обикновеният делфин, афалата и морската свиня (муткур), които в сравнение с миналото също имат драстично намалени популации.

Независимо от това северното и южното ни крайбрежие все още омагьосват с неповторимият си чар за подводни приключения. И въпреки всички притеснителни данни, получени през годините, съм умерен оптимист, че е напълно възможно екосистемата на Черно море да се справи с нарастващото органично натоварване, което води след себе си и каскадата от процеси, които описах по-горе. Всичко това обаче, ако червената линия не се премине. 


Интервю на Райко Байчев

Етикети:
Iwoman.bg

Още от В света на


Реклама
Реклама

По-скоро бих се доверил на женския инстинкт, отколкото на мъжкия разум.

Станли Болдуин

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама