Все още събирах разбитите си парчета, опитвайки се да ги залепя обратно, когато те срещнах. Далеч не бях готова да започна нещо ново, сърцето ми почти не биеше.
Учех се да дишам отново, учех се да обичам себе си отново, опитвах се да върна живота си в правилния път - не очаквах да пресечеш пътя ми.
Всичко, с което бях свикнала, беше болка и разочарование. Това беше всичко, което знаех и стана нормално, дори ако дълбоко в себе си бях наясно, че е далеч от това.
Ето защо ти дойде като шок, виждаш ли, за мен да бъда наранена беше нещо, което очаквах, но цялото това щастие, което ти донесе в живота ми, е нещо, което никога не съм си представяла - чувството.
Чувствах се невероятно, никога преди не съм чувствала нещо подобно. Ти успокои тревогите и страховете ми с увереност. Ти винаги беше открита и честна и никога не ми се е налагало да работя усилено, за да дешифрирам смесени сигнали, както правех в миналото.
Вижте още: Време е да спрете да избирате някой, който не избира вас
Не бях единствената, която полагаше всички усилия, всички бяха реципрочни. Акцентът беше върху създаването на емоционална връзка, а не само физическа.
И аз стоях в страхопочитание, мислейки си, че това не може да е истинско, мъже като теб не съществуват, аз съм в сън и не искам да се събуждам от него никога.
Но страховете ми продължаваха да ме събуждат, толкова се страхувах да те загубя. Изпаднах в ужас, защото за първи път имах нещо истинско.
Имах някой, който знае как да обича.
Връзката ни напредна бързо, за теб беше лесно да се отвориш и да ме поканиш в своя свят и в сърцето си. Но все още бях с разбито сърце, така че се опитах да ни забавя.
Уплаших се, че любовта, която свети бързо, ще изгори още по-бързо. Страхувах се, че ще бъдеш същият като него. Бях пълна със съмнения във връзката, която се опитвахме да създадем.
Така че продължих да бягам, но ти никога не ми позволи, просто ме дърпаше по-близо.
Исках да знаеш всичко за мен, затова буквално ти разказах всичко - от нещата, с които най-много се гордея, до тези, от които толкова се срамувах.
Споделях с теб щастливи истории, както и най-болезнените.
Исках да познаваш истинската мен, а не само добрите части. Исках да знаеш, че все още не съм намерила начин да се откажа от миналото си.
Исках да нося душата си и това, което е останало от сърцето ми.
Миналото ми не ми позволи да се насладя на настоящето си. Болката, която нося със себе си, продължаваше да се смесва с щастие и бях толкова изгубена.
Вижте още: Може би най-после съм готова да продължа напред
И още веднъж, ти ме остави без думи, ти се отнесе към думите ми, страховете ми и тревожната ми с мисъл като към най-нормалното нещо на света.
Ти ме прегръщаше толкова дълго и толкова силно, докато не започнах да се чувствам в безопасност в прегръдките ти. Наистина имах нужда от това.
Имах нужда от някой, който разбира. Имах нужда от някой, който приема. Имах нужда от някой, който наистина го е грижа за мен.
Ти беше там като ангел, изпратен от небесата, който стоеше до мен, докато бях достатъчно силна, за да запълня тази празнота сама.
Трябваше да се оправя, трябваше да намеря собствената си усмивка отново, трябваше да се излекувам напълно. Трябваше да се боря с несигурността си. Трябваше да разреша проблемите с доверието, които някой друг създаде, и да спра да се съмнявам в теб без основателна причина.
Трябваше да намеря себе си, за да мога да те намеря в тази любовна история, която градеше за нас през цялото време.
Ева Петрова
