Излиза ново допълнение на биографичното издание "Години любов", посветено на първата дама на българското кино Невена Коканова.
Луксозното издание включва страници от личния дневник и архив на Въло Радев. Биографът Георги Тошев избира спомени и бележки на режисьора, свързани с работата му върху филмите "Тютюн" и "Крадецът на праскови".
"Когато прочетох бележките и спомените на Въло Радев, свързани с работата му по първия му режисьорски филм „Крадецът на праскови", бях поразен. Той с детайли описва трудния път по убеждаването на творческия колектив и хората от Кинематографията Коканова да изиграе Лиза от едноименната повест на Емилиян Станев.
Професионалното сътрудничество с Коканова започва още преди години, когато той я снима в няколко филма като оператор. Истинското творческо "влюбване" на режисьора в актрисата се случва по време на филма "Тютюн" (реж. Никола Корабов).
Коканова става близък приятел на семейство Радеви, а Жени Радева създава едни от най-добрите портрети на актрисата. Благодарение на Жени Радева спомените на Въло Радев станаха част от тази книга. Те са много точен барометър на времето, в което се създават едни от най-добрите български филми. Свидетелства са за духа на кинематографията ни и за рисковете, които поемат актьори, режисьори, сценаристи. Битките, които водят с тогавашната власт“, разказва авторът Георги Тошев по повод новото допълнено издание.
Заглавието на книгата "Години любов" кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова "Години за любов", но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.
"С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…" – споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.
"Години любов" припомня „Лицата на Невена“ от дебюта ѝ в „Две победи“ (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов“), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн“, „Дами канят“ – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената ѝ изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Любомир Шарланджиев „Трите смъртни гряха“ (1980), избора да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия ѝ път.
"Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза само публика. Така киното ме дари с популярност, а театърът – с живот… (...) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги." – Невена Коканова.