Ако фугите в банята ви са загубили яркобелия си цвят и са придобили странен сивкав оттенък, с който обикновеното почистване не може да се справи, водородният пероксид (кислородната вода) може да се окаже точно това, от което се нуждаете. Това е почистващ препарат на кислородна основа, който премахва петната и възвръща белотата, без да отделя острите, задушливи изпарения, характерни за белината; освен това е много вероятно вече да имате шишенце от него в домашната си аптечка.
Разбира се, той действа най-ефективно, когато знаете как да го използвате правилно. По-долу Жаклин Стайн – професионалист в сферата на почистването – обяснява стъпка по стъпка как да почистите фугите в банята с водороден пероксид и да им върнете сияйния вид.
Може ли водородният пероксид да се използва за почистване на фугите в банята?
Водородният пероксид е едно от любимите средства на Стайн за почистване на фуги в банята. Тъй като е почистващ препарат на кислородна основа, той премахва петната и възвръща белотата, без да отделя острите, задушливи изпарения, характерни за белината с хлор. "Лекото кипене, което виждате при контакта с фугата, всъщност е отделяне на кислород – именно той разгражда наслоените замърсявания в микроскопичните пори на материала", обяснява Стайн.
Водородният пероксид е отлично средство за справяне с различни проблеми по фугите. При посивели или потъмнели фуги, които някога са били бели, но с годините са придобили цвят на бетон, той действа ефективно, като ги избелва и премахва наслояванията от сапун, телесни мазнини и мръсотия. Освен това се справя успешно с мухъла и с онези черни или розови петна, които понякога се появяват по фугите или около тях.
"Пероксидът е чудесен за премахване на повърхностния мухъл, който се появява в ъглите и по долния ред плочки, където се задържа вода", пояснява Стайн. И накрая, водородният пероксид е ефикасен срещу органични петна (често с оранжев оттенък), причинени от шампоан, боя за коса, душ гел или от оранжевите следи, които се образуват около сифоните.
Водородният пероксид обаче не е най-подходящото средство за справяне със сериозни отлагания от твърда вода и дебели, втвърдени налепи. "Това са проблеми от минерален произход, а пероксидът не разтваря минерали. За тях първо ще ви трябва специализиран препарат срещу котлен камък или сапунени налепи (може и оцет, но никога не смесвайте оцет с пероксид или белина), а след това можете да използвате пероксид за премахване на остатъчните петна", обяснява Стайн.
Още: 5 начина да използвате кислородна вода във вашата градина
Преди да започнете
Има няколко неща, които трябва да вземете предвид, преди да нанесете водороден пероксид (кислородна вода) върху фугите в банята. Първо, Стайн съветва да използвате стандартния 3-процентен разтвор, който се продава в аптеките. "По-силните концентрации – например тези за хранителни цели или за професионална употреба в салони – са съвсем различно нещо и могат сериозно да изгорят кожата ви; в случая повече не означава по-добре", предупреждава тя.
Освен това, никога не трябва да смесвате водороден пероксид с оцет или белина. "Комбинацията от пероксид и оцет образува пероцетна киселина, която е корозивна и дразни белите дробове и очите", казва Стайн. "Пероксидът и белина също могат да реагират помежду си. Използвайте само един продукт наведнъж и изплаквайте добре, ако преминавате към друг. Добро правило е никога да не смесвате каквото и да било с белина."
Добра идея е също така да включите вентилатор и да оставите вратата или прозореца открехнати, докато почиствате с водороден пероксид, както и да използвате ръкавици при обработката на фугите. Накрая, Стайн съветва да съхранявате водородния пероксид в оригиналната кафява бутилка. „По принцип подкрепям пресипването на препарати в други съдове, но това е продукт, с който категорично не бива да го правите! Светлината разгражда пероксида до обикновена вода – ето защо той се продава в тъмна бутилка. Ако все пак решите да го използвате в бутилка с пулверизатор, изберете непрозрачен съд или просто завийте накрайника за пръскане директно върху оригиналната бутилка“, препоръчва тя.
Още: 15 полезни приложения на кислородната вода
Необходими материали:
- Препарат за почистване на отлагания от сапун или котлен камък
- 3% водороден пероксид (кислородна вода)
- Сода за хляб
- Твърда найлонова четка за фуги или стара четка за зъби
- Електрическа въртяща се четка за почистване (по желание, за големи площи)
- Топла вода
- Кърпа от микрофибър или гумена чистачка
- Проникващ импрегнатор за фуги
Как да почистите фугите в банята с водороден пероксид
Стъпка 1: Разчистете пространството в душ кабината и я изплакнете. Извадете всички бутилки, самобръсначки и гъби за баня, след което изплакнете стените с топла вода. Целта е първо да отмиете повърхностните замърсявания, така че пероксидът да достигне директно до петното, вместо да остане върху слоя от остатъци от сапун.
Стъпка 2: Първо отстранете наслояванията от сапун или котлен камък (ако има такива). "Ако по фугите има бяла, тебеширеста коричка, пероксидът няма да може да проникне през нея. Използвайте препарат за премахване на сапунени отлагания или котлен камък, оставете го да подейства, изтъркайте и след това изплакнете много добре, за да не останат следи от препарата, преди да преминете към използването на пероксид", съветва Стайн.
Стъпка 3: Нанесете водородния пероксид. При леко потъмняване или поява на мухъл, просто напръскайте фугите с 3% разтвор на пероксид, докато се напоят напълно. За по-тъмни петна пригответе паста. "Обикновено смесвам около 2 части сода за хляб с 1 част пероксид, докато се получи консистенция, подобна на паста за зъби", казва Стайн. "Содата за хляб осигурява нежно абразивно действие, а пастата помага на сместа да се задържи върху вертикалните стени, вместо да се стича към сифона."
Стъпка 4: Оставете да подейства десет до петнадесет минути. Това е стъпката, която всички искат да пропуснат, а всъщност именно тя върши същинската работа! Ако забележите шупване или образуване на мехурчета, това е добър знак. Важно е обаче да не позволявате на сместа да изсъхне върху фугите. Ако започне да изсъхва, напръскайте я леко с вода и добавете още малко пероксид.
Още: Забравете за мръсните фуги: 5 изпитани домашни рецепти
Стъпка 5: Изтъркайте фугите. Използвайте твърда найлонова четка за фуги или стара четка за зъби за ъглите. Ако имате голяма площ с плочки, електрическата въртяща се четка ще улесни значително работата и ще спести натоварването на ръцете и гърба ви. Движете четката с кратки движения напред-назад по дължината на фугата. "Никога не използвайте телени четки – те ще изронят фугиращата смес и ще прекарате остатъка от деня в повторно фугиране, вместо да се наслаждавате на резултата", обяснява Стайн.
Стъпка 6: Изплакнете обилно. Изплакнете с чиста топла вода и повторете процедурата. Остатъците от сода за хляб ще изсъхнат и ще образуват бял налеп върху плочките, а полепналите остатъци привличат замърсяванията по-бързо.
Стъпка 7: Проверете резултата и повторете, ако е необходимо. Огледайте фугите на добра светлина, след като изсъхнат. Обикновено наслояванията, трупани с години, не се отстраняват напълно с едно минаване, което е напълно нормално. Вместо да търкате по-силно (което може да доведе до повреди или излишни усилия), третирайте упоритите петна втори път.
Стъпка 8: Подсушете всичко. Използвайте гумена чистачка за стените и подсушете фугите с кърпа от микрофибър. Влагата, останала във фугите, е основната причина за повторната поява на мухъл.
Стъпка 9: Импрегнирайте фугите, след като изсъхнат напълно. "Изчакайте 24 до 48 часа и след това нанесете импрегнатор за фуги с дълбоко проникващо действие", съветва Стайн. "Току-що сте почистили в дълбочина и порите са отворени, така че импрегнирането е начинът да запазите резултата. Ако пропуснете тази стъпка, фугите отново ще абсорбират сапун и мръсотия."
Кога не трябва да използвате водороден пероксид върху фугиращата смес
Според Стайн има няколко случая, в които не трябва да използвате водороден пероксид върху фугите. Те включват:
Оцветени или тъмни фуги без предварителна проба. Пероксидът е лек избелващ агент, така че може да изсветли някои оцветени фуги (особено по-тъмните) и да остави петна с неравномерен цвят. Винаги първо изпробвайте върху скрит участък или изобщо избягвайте употребата на пероксид.
Плочки от естествен камък. Мраморът, травертинът, варовикът и другите естествени камъни са чувствителни и пероксидът може да изсветли по-тъмния камък. Пастата и търкането могат също така да отнемат блясъка на полираната повърхност. "За камък бих предпочел да използвам препарат с неутрално pH, подходящ за естествен камък, или да направя много внимателна проба", казва Стайн. "Принципът е подобен на този при оцета: ако планирате да използвате оцет, не го прилагайте върху естествен камък. Киселинността му може да причини повреди."
Веднага след употреба на оцет, белина или друг почистващ препарат. Никога не смесвайте препаратите и не ги нанасяйте един върху друг, без преди това да сте изплакнали обилно повърхността.
Фуги, които са напукани, ронят се или липсват. Почистването няма да реши тези проблеми, а търкането на повредени фуги само ще доведе до допълнителното им разрушаване – в такива случаи е необходимо фугиране наново.
Мухъл, който се появява отново или се разпространява. Пероксидът е ефективен срещу повърхностен мухъл, но ако черните петна се появяват отново след броени дни или усещате миризма на мухъл зад плочките, това означава, че има проблем с влагата под тях, а почистването на повърхността няма да го отстрани. "Уверете се, че няма влага под плочките или в стените, и проверете дали фугите не се нуждаят от подмяна“, съветва Стайн. "Ако установите натрупване на влага под плочките, това е много по-сериозен проблем и трябва да се консултирате с професионалист."
Когато почистването не е достатъчно
Почистването може да премахне обезцветяването, но за съжаление не може да поправи повредите. Ако забележите някой от изброените по-долу проблеми, е време или сами да подновите фугите, или да потърсите професионалист.
Пукнатини, ронене или липсващи фуги – щом се появят пролуки, водата започва да прониква зад плочките, а именно там започват истинските проблеми (и скъпите ремонти).
Мухъл, който се появява отново – ако почистите мястото, но черните петна се върнат до седмица-две, вероятно мухълът се развива дълбоко във фугата или зад нея, а не само на повърхността. Това често е сигнал, че трябва да се свържете с професионалист, тъй като е възможно под плочките да има вода.
Петна, които не изчезват след неколкократни опити – ако сте третирали мястото с кислородна вода или почистваща паста и сте търкали енергично два-три пъти, но резултатът е същият, значи петното е попило в дълбочина.
Разхлабени плочки или такива, които звучат кухо – почукайте ги. Ако някоя плочка се движи или издава кух звук, вероятно зад нея има повреда от влага, което е проблем извън обхвата на обикновеното почистване. В такъв случай също е време да повикате професионалист!
Фуги, които са станали меки или ронливи (наподобяващи пясък) – ако се ронят при търкане или можете да ги надраскате с нокът, значи материалът се разпада.
Ако става въпрос само за няколко малки зони, понякога можете да ремонтирате единствено тях. Но ако проблемът е мащабен, цялостната подмяна на фугите обикновено е по-добрата инвестиция, а често и начин душът ви да изглежда като чисто нов.
