Веднъж край кладенеца се събрали три жени. Двете се надпреварвали да хвалят синовете си.
Едната казала, че нейният син е най-красив сред момците в селото, най-силен и най-умен. Втората не й оставала длъжна, хвалела момчето си, че чак се захласвала. А третата жена стояла до тях и си мълчала. Питали я първите две защо мълчи? "Ами синът ми е съвсем обикновен, нищо специално няма в него", казала жената.
Напълнили селянките тежките ведра и тръгнали да се прибират у дома. А насреща им – синовете. Синът на първата се въртял през глава, ходел на ръце, хвърлял тежки камъни. Майката се радвала – гледайте какъв ми е герой. Синът на втората се спрял насред пътя и запял като славей, затанцувал. Майката гордо се усмихвала на чедото си. Синът на третата жена притичал при майка си, взел ведрото и го понесъл към къщи.
Минавал в този момент край тях един старец. Двете жени се втурнали към него и го помолили да отсъди чий син е най-добрият. А старецът казал: - Че къде са вашите синове, аз тук само един видях. - и посочил момчето, което тръгнало с ведрото на майка си.
