Просто е - децата НЕ ми дължат нищо!


Просто е - децата НЕ ми дължат нищо!
Снимка: iStock/Guliver

Аз съм дете на родители и родител на деца. Израснах с клишето, че децата са длъжни да почитат родителите си, защото те са ги създали и отгледали. Докато бях дете, вярвах в това искрено. После станах родител. В главата ми се прокрадна съмнение… Кой на кого и за какво е длъжен? Длъжен, дълг… избор – думи с тежко съдържание. Прокрадна се още една мисъл – да имаш избор... и да нямаш избор. Като родител – аз избрах да стана такава. Като дете - никой не ме попита дали избирам да се родя. Като родител - аз избрах да се грижа за децата си (погледнете домовете за сираци, не всеки избира да го прави). Като дете - нямах избор кой да се грижи за мен. И така мога да продължа дълго…

Искам да се спра на мен. Като родител аз избрах да давам всичко от себе си за моите деца, защото те са радостта и светлината в живота ми, те са смисълът на моето съществуване, те ме изпълват с безбрежно щастие и радост! Без тях аз съм нещо несъществено. Може би и вие сте като мен?!

Дотук добре. Не разбирах само за какво са ми длъжни тези деца?! Какво толкова ми дължат, като това си е мой избор и те не са участвали в него?! Просто е - децата ми не ми дължат нищо! Странно е, нали? Всъщност децата ми НАИСТИНА не ми дължат нищо! Всъщност аз съм тази, която им дължи безгранична благодарност, толкова безгранична, колкото е радостта ми, че ги имам.

Идеята ми се стори толкова революционна, че чак ми звучеше еретично. Започнах да търся факти, да се ровя в спомени, за да намеря обективната и безпристрастна истина. Родител - дете, дете - родител... Задавах си въпроси: Исках ли дете? А второ? Избрах ли отговорността да ги отгледам? Някой насилва ли ме да се лишавам, за да имат те? Какво изпитвам, когато давам и правя нещо за децата си? Какво са виновни децата ми, че дишам, ставам и лягам с мисълта как те да са по-добре? Дали пък не прекалявам? Честно ли е да ги обвинявам, че аз посвещавам живота си на тях, а те не го оценят и не ми благодарят? Честно ли е?...

Всъщност не искам благодарност от тях. Искам само децата ми да пораснат живи и здрави и да имат свои деца, за да изпитат моето щастие. Аз такова щастие не мога да им дам с никакви пари, коли, апартаменти.

А всъщност всички баби казват, че внучетата са още по-мили… дали пък пак не мисля за себе си?

 

P.S. "Капка съмнение към себе си се отразява изключително здравословно за правилната и обективна преценка за живота около вас", беше казал някой. Сигурно има нещо вярно, защото още не съм видяла паметник на човека, който винаги и за всичко е бил абсолютно прав.

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че сте с нас тук и сега!

Времената са трудни и ние имаме нужда от вашата помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на iWoman.bg. Благодарим ви!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за iWoman.bg

Iwoman.bg

Още по темата


Още от Семейство


Реклама
Реклама

Вчера бях умен, затова исках да променя света. Днес съм мъдър. Затова променям себе си.

Шри Чинмой

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама