Да преживееш изневярата и да останете заедно


Да преживееш изневярата и да останете заедно

Съпружеската изневяра е предателство, за което няма прошка? Не винаги. Някои двойки преминават през това като през изпитание. Според психотерапевтите има три сценария за изход от ситуацията. Не трябва да се счита, че неверността се свежда единствено до поведението на единия от партньорите- тя е това, което се случва в двойката като цяло.

 

Изневярата няма една единствена причина. Това може да е недостигът на признание, разочарование, борбата за власт в семейството, съблазънта на новото… А така също и моделите на поведение, пренесени от родителите ни, които възпроизвеждаме в своето ни семейство. Излъганият партньор не бива да вини себе си за случилото се. Има неща, които подлежат на контрол и такива, които излизат от рамките на нашите възможности и ресурси. Ако поемем изцяло вината върху себе ди, може дори да провокираме повторни изневери, давайки на другия един вид “опрощаване на греховете".

Разбира се има разлика между еднократната изневяра и двойствения живот, който води един от съпрузите. Да разбереш за продължителна връзка е голям удар. Но и в единия и в другия случай може да се усвоят уроци, като се откажем от ролята на жертва, която ни налага самата ситуация. Бидейки жертва в своите очи и смятайки, че имаме право да се държим като жертва, ние може да подхранваме с тази емоционална енергия поведението на „предателя“.

 

Първоначално, този, на когото са изневерили изпитва силна болка. Тогава е трудно да се мисли и анализира, казва семейният психотерапевт Елена Улитова. – След това обаче болката утихва, макар да не отминава напълно. Тогава настъпва времето да се замислим за причините, които са предизвикали изневярата.

Не е правилно да се мисли, че е достатъчно да се намери виновникът, да бъде уличен и накаран да се разкае, за да се решат всички проблеми. Изневярата не е това, което единият от двамата прави към другия, това е нещо, което се случва с двойката. Причините за изневярата, както и възможностите за излизане от кризата трябва да се търсят в историята на двамата, в историята на тази двойка като едно цяло.

Ето кои са основните сценарии, по които протича….

Ранената двойка

Емилия е изневерила на Теодор преди половин година с бившия й мъж. След година психотерапия двата са решили, че са успели да преодолеят кризата. Но Емилия има . чувството, че все още си „плаща“ за това, което е направила. „Само да закъснея с пет минути и той вече започва да нервничи, зная че претърсва джобовете ми. Когато спорим за други неща, винаги отваря тази тема. През половината от времето живеем в ад. Независимо от всичко те са заедно, макар сами не могат да си го обяснят.

Мнението на психотерапевта:

Емилия и Теодор сякаш са заседнали в миналото. В живота им е останало едно – обидата. Често такива двойки идват по инициатива на излъгания който иска да намери в лицето на специалист свидетел на своето мъченичество или дори защитник. Те мислят не толкова за примирение, колкото за това да потвърдят статута си на жертва, от който следват следните изгоди: съчувствието на околните, удоволствието да осъждаш „престъпника“ и дори понякога извинение за собствената невярност. От тук следват следенето, отмъстителността…Този порочен кръг много трудно се разкъсва.

Изневярата предизвиква болка, примесена с вина, сякаш излъганият партньор не е бил достатъчно добър, за да заслужи любов. Но ако остане в това състояние, той няма да може да се развива в рамките на двойката. Да поеме своята част от отговорността за случилото се, означава отново да стане господар на живота си. „Отговорността освобождава от чувството за вина, убеден е психологът Елена Улитова. – Затова ние разбираме, че причината за случилото се не е в това какви сме по природа, а в това, какво сме направили или не сме направили.“

Да останем заедно – не е самоцел или синоним на успеха. „Когато двамата партньора си затварят очите пред изневярата, мълчанието може да стане определяща черта на връзката. При тези условия бракът технически може да оцелее, но семейният живот умира“.

Как да се излезе от кризата

Да се откажем от ролята на жертва или палач, който диктува ситуацията.

Да погледнем с нови очи, а не да се вглеждаме в отминалата изневяра или да очакваме бъдеща такава.

Да изпълняваме активната си роля, като укрепваме връзката си с партньора, вместо да живеем в страх от нова изневяра.

Двойка, която е оцеляла

Марина живеела с приятеля си вече година, когато по време на командировка се запознава с мъж, в който имало „някакво електричество“. „знаех, че това няма да продължи дълго, че сме от различни държави и ценях приятеля си и съвместния ни живот. Няколко месеца след случилото се, тя споделя всичко на партньора си. „Два дни той не ми говореше, но после ни поканиха на гости и той ме помоли да отидем и да се държим така сякаш всичко е наред“, разказва Марина. „Аз се възползвах от този момента, за да поговорим и да му обясня, че ако имах намерение да го напусна, то отдавна бих го направила Мисля, че успях да го успокоя.“ Марина и приятелят й са от тези двойки, които са успели да съхранят връзката си. „За някои да се поддържат семейните и социални рамки, както и финансовата стабилност, оставайки заедно независимо от изневярата, е по-важно, отколкото да се наслаждават на взаимното желание и това следва да се уважава, обяснява психологът Улитова. С такива двойки се опитвам да изясня на какво ги е научила извънбрачната връзка и взема под внимание страданието им.

Често тези двойки са щастливи, че са намерили мястото си, че отново са намерили спокойствието и са се избавили от мъката. Те остават заедно, защото им харесва техния живот, но е важно това решение да бъде взето и от двамата, а не от чувството, че са морално обвързани. В противен случай съществува риск да се увеличи дистанцията и да се загуби искреността в отношенията. Партньорите продължават да живеят в маски. Те избягват сложните и трънливи моменти, за да поддържат видимо благополучие. Но мълчанието не означава, че нещата са забравени. Липсата на изясняване на нещата носи заплаха за доверителността. Отношенията стават все по-формални. И двете страни се боят да ги задълбочат , тъй като в дълбочината им са скрити болезнени преживявания. Ако се излезе от това положение не е ясно с какво ще се сблъскат партньорите в двойката и така възниква страхът. Затова те предпочитат да не взаимодействат на емоционално ниво, а да поддържат сценария: “аз съм наред и ти си наред“. Подобно взаимодействие може да носи удовлетворение, но в рамките му не е възможно развитието на двойката на интелектуално, чувствено или родителско ниво. couple2

Рано или късно обаче, такава двойка ще бъде въвлечена в ситуация, свързана със силно преживяване и тогава съзнателният контрол ще бъде загубен, ще избият обидите, разочарованието, страданието, всички чувства, които до този момент да или крити или премълчани. Подобен пробив може да доведе до окончателен разрив, но може и да бъде спасителен, ако двамата се съгласят да разговарят открито.

Да започнем отначало

Да се разбере какви са истинските цели и желания на двамата, а не просто да се изпълняват нравствени или социални задължения.

Да се разговаря за ценностите, въз основа на които е основана двойката, признавайки, че те биха могли да се променят.

Да се признаят обидата и страданието на излъгания, но така също и страданието на този, който остава в семейството, отказвайки се от новата любов.

Двойката в процес на развитие

Диана все повтаряше, че ако в един прекрасен ден разбере ,че мъжът й изневерява, тя на секундата ще се изнесе. Но когато този ден дойде, тя не само, че не си тръгна, но и се опита да му прости. „Почти половин година разнищвахме причините за неговата връзка с наша обща приятелка. И на мен и на него му беше трудно, но благодарение на тези разговор ние истински разбрахме и защо сме се обикнали и защо сме се отдалечили един от друг. Днес се чувствам по-силна. Преди се опитвах да се съгласявам за всичко с него и той едва не ме изостави. Сега се научих да заявявам желанията си и ми се струва, че отношенията ни станаха по-близки и честни“, споделя Диана.

Кризата в семейството, предизвикана от изневяра може да се използва, за да се преобрази и дори да се възродят нарушените отношения.

Това не означава, че този път е лек. В емоционалната буря, която преживява двойката е трудно да се запази последователността, в която се редуват: „Махай се!“, „прегърни ме!“, „Остави ме“, „Не ме изоставяй…“ Но когато се стигне до съгласие отговорността за кризата в отношенията да се подели между двамата, те започват да виждат в изневярата катализатор на промени, а не само предателство. На двойката й предстои да признае и тези чувства, за които не е прието да се говори, т.е. да приеме реалността на преживяванията на сексуалното влечение. Към него може да се отнасят по различен начин, може да счита за нещо лошо, да се морализира, но това е психологически факт. Това е нещото, което се е случило с един от двамата и което трябва да се приеме – без протест и осъждане.

Но да се говори и да се разбираме един друг не означава да се изясняват всички подробности на връзката. Излишните подробности може да бъдат прекалено болезнени и да попречат на примирението. Съпрузите най-често биват съветвани да не изискват подробен отчет за това, което се е случило, а да си зададат въпроса какъв смисъл се придава на изневярата и на какво може да ги научи ситуацията. Тези двойки, които успяват да преминат това изпитание с нови сили, встъпват в по-зрели отношения. Те приемат представата за това, че телесната изневеря може да съществува с верността на сърцето, и се опитват да решат заедно възникналите проблеми. Подобна криза дори може да укрепи един брак и да изнесе отношенията на ново равнище. Но тук има едно условие: единият прощава на другия, а този друг искрено иска прошка и моли за нея. Това не е задължително да е изменилият, това е взаимен процес, в който се развива култура на психологически контакт, чувствителност към потребностите на другия.

Повечето експерти подчертават, че повечето от браковете се сключват в пика на романтичните и любовни чувства и ако партньорите успеят да продължават да ги култивират и тренират, то взаимоотношенията в двойката укрепват и се развиват. А тези, които се съмняват, че влошените отношения в брака може да бъдат възстановени, нека си припомнят думите на Бърнард Шоу, а именно: бракът е поредица от срещи и разводи с един и същ човек.

Да станем по-близки

Да се раздели отговорността за развалените отношения и да се не боим да търсим причините за изневярата в миналото на двойката.

Да бъдем готови да чуем какво точно е търсил партньора, когато е изневерил. Да се поинтересуваме от чувствата му и открито да говорим за нашите.

Да обсъдим двамата първоначален „договор“, който да е основата на съвместния живот и при нужда в него да се внесат поправки.

Да се замислим за това каква точно вярност искаме от партньора си.

Източник: sroditeli.com

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама
Реклама

Когато целият свят мълчи, дори един глас става могъщ.

Малала Юсуфзай

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама