Образованието е ключово за оформянето на емоционалния свят на детето. Често се чудим какво правим правилно и къде може би допускаме грешки. Едно от все по-належащите предизвикателства е детската тревожност, която се проявява в много форми - от прекомерен страх от непознатото до физически симптоми като стомашни болки и безсъние. Но възможно ли е определени модели на родителско поведение да допринасят за тревожност от развитието? Изследванията показват, че има определени типове родители, които са по-склонни да отглеждат тревожни деца.
Свръхзащитни родители: Когато светът е твърде опасен
Едно от по-известните поведения, които водят до детска тревожност, е така нареченото "хеликоптерно родителство". Това е форма на свръхзащитно родителство, при която родителите постоянно наблюдават децата си, намесват се във всяко решение и се опитват да премахнат всякакви препятствия или опасности от пътя на детето. На пръв поглед изглежда, че такива родители искат само най-доброто за детето си, но в действителност те пречат на децата си да се изправят пред житейските предизвикателства и да развият устойчивост.
Прекаленото предпазване на детето от трудни ситуации, като конфликти с връстници или неуспех в училище, му пречи да се научи как да се справя с емоциите си. Вместо да развива стратегии за справяне, детето научава, че светът е твърде опасен, за да се изправи само. Това води до засилено чувство на безпомощност и тревожност, когато е изправено пред реални предизвикателства, чувство на неподготвеност и некомпетентност.
Още: Когато порасналите ни деца ни разочароват: Да ги обичаме въпреки това
Страхът на родителите се предава на децата
Друг важен фактор, който допринася за тревожността на децата, е поведението на родителите, които самите страдат от тревожност или имат прекомерни страхове от определени ситуации. Децата са като гъби - те попиват всичко, което преживяват в заобикалящата ги среда, и ако усещат, че родителите им се страхуват от света около тях, често пренасят това върху себе си.
Например, родителите, които се страхуват от височини, не само ще пречат на децата си да се катерят по дърветата, но и ще използват тревожността си, за да им съобщят, че светът е опасен и пълен със заплахи. Подобно поведение кара детето да започне да се съмнява в собствената си безопасност, което допълнително допринася за чувството на тревожност. Децата, които растат в такава среда, може да имат трудности с развиването на здравословно самочувствие и чувство за сигурност.
Още: 7 прости навика, с които децата да ви уважават и слушат
Избягване на проблеми и неспособност за справяне
Важен елемент в развитието на емоционална устойчивост е способността да се изправяш пред предизвикателства. Родителите, които позволяват на децата да избягват трудни ситуации, несъзнателно допринасят за тяхната неспособност да се научат да преодоляват страховете си. Вместо детето да преживява провал и след това да се учи от грешките си, родителите се грижат никога да не се изправя пред рискове. В резултат на това детето не развива необходимите инструменти за справяне с фрустрацията, което води до повишена тревожност, когато се окаже в непредсказуеми или неприятни ситуации.
Още: Най-пренебрегваните умения, от които децата се нуждаят най-много
Как да помогнем на децата да преодолеят тревожността?
Първата стъпка е да осъзнаят, че не всеки провал или грешка е бедствие. Децата трябва да се научат, че предизвикателствата са част от живота и родителите могат да ги подкрепят, като ги насърчават сами да решават проблемите, вместо да им се притичват на помощ всеки път. Важно е също така родителите да работят върху собствения си страх и тревожност и да не прехвърлят тревогите си върху децата си.
Подкрепата, състраданието и насърчаването на детето да изследва света самостоятелно са ключови за развиване на емоционална устойчивост. Децата трябва да чувстват, че родителите им им се доверяват и вярват в техните способности. По този начин те по-лесно ще развият самочувствие и ще преодолеят тревожността, която може да бъде причинена от прекалено защитнически настроеното родителство.
