42% от майките в България мислят, че са "лоши майки" и се критикуват често или много често. 23% от майките са имали натрапливи мисли за самоубийство, а 44% не желаят да имат повече деца, защото им е трудно като майки. Това са основните изводи на доклад от проучване за психичното здраве на младите майките в България, представени на форум "Данни, които рядко чуваме".
Според данните майчинството през първите 3 години е процес на промяна в идентичността, преориентация към нова роля в контекста на много взискателна среда. Този преход е съпроводен често или много често с изтощение и умора (77,5 % от майките), чувство на претовареност и стрес (73,6 %), трудни емоции като гняв, безпокойство, вина и тъга (64,2 %) и усещане за безпомощност и липса на контрол (57,8 %). Всяка втора майка често или много често има проблеми с образа на тялото си, а всяка трета - носталгия по миналия си живот.
Майчинството е труден път според 53 % от жените в проучването. Този труден път може да бъде доста самотен: 44,9 % от майките не разчитат на помощ за детето поне през три дни от седмицата. Проучването показва, че 40,7 % от майките не желаят да имат повече деца като 48,5% от тях не желаят, защото им е много трудно като майки.
Още: 5 брутални истини за майчинството, които научих по трудния начин
Профил на младите майки у нас
В проучването са се включили майки между 22 и 55 годишна възраст като най-много са майките между 28 и 42 годишна възраст. Средната възраст на майките, които са участвали в проучването, е 34,5 години и е с 5,5 години по-висока от средната възраст на раждане в България за 2024 г.: 29,1 години по данни на НСИ.
Майките с дете между 0 и 3 навършени години, които са се включили в проучването, са 80,5 % от всички участвали.
Основната част от майките, които са участвали, имат 1 дете (63 %), по-рядко 2 деца (32,1 %) и под 5 % от участвалите са с 3 и повече деца. За сравнение през 2024 г. делът на първите раждания е 49 % от всички раждания, на вторите е 36,6 %, а на тези от по-висок ранг 14 %.
По-голямата част от майките имат партньор - в брак (58,6 %) или в съжителство (36,8%) и 4,5 % от майките в проучването отглеждат сами детето (децата си) – разведени, разделени или без партньори.
Още: Плюсове и минуси на раждането след 40
Умора, стрес и вина
Данните от проучването показват, че преминаването към новата роля на майчинството е съпроводено с често или много често с изтощение и умора (77,5 % от майките), чувство на претовареност и стрес (73,6 % от майките) и трудни емоции като гняв, безпокойство, вина и тъга (64,2 %).
"Най-трудно като че ли беше самото осъзнаване на ситуацията. Че това не е нещо, през което минаваш и се връщаш към старото си аз, а реално е нова страница от нас самите. Чувствах се ужасно - сякаш съм си оставила предишния живот и съм дошла да свърша нещо, но това нещо няма край, а аз бързам да го свърша и да се приключва. Сега съжалявам, иска ми се да се бях наслаждавала повече на всеки един момент", споделя 31-годишна майка с едно дете на 2 години.
"Фактът, че сякаш изгубих себе си, вече не разполагах с времето си, с тялото си, с мислите си дори. Това чувство преминава с порастването на детето, но сякаш още оплаквам загубата на старото си Аз. Понякога се чувствам като егоист, защото искам време за себе си и за любимите си неща и не искам да прекарвам 100% от времето си с детето", коментира друга 33-годишна жена с едно дете на 4 години.
Още: Остарели фрази, които вредят на майките
Оказва се, че никак не е лесно да си добра майка в днешно време в България. Въпреки това проучването показа, че 72,9 % от майките се определят като „добра майка“, а 59 % се чувстват уверени през повечето от времето. В същото време 41,4 % от майките често принципно се чувстват виновни за действията си като майка, а 37,9 % често си мислят за себе си, че са „лоша майка“ или са склонни да се критикуват.
Чувството за вина се оказва, че е чест спътник на българските майки. 97,5% от тях са изпитвали вина за това, че крещят на децата си, 77,7% - за това, че е имало дни, в които не са искали да се грижат за тях, а 75,7% - за негативните си емоции спрямо майчинството.
Кога е най-трудно
Според това, което са споделили майките в анкетното проучване, най-труден за майките е периодът именно на първите няколко седмици след раждането. Само 11 % от майките споделят, че не им е било трудно в този период, 62,7 % споделят, че е било доста или изключително трудно за тях. Очаквано най-често подобни преживявания споделят новите майки (71,9 % споделят, че име е било доста или изключително трудно, като най-много са тези, за които е било изключително трудно).
Интересно наблюдение е, че 48,1% от майките с три деца, които имат повече опит от останалите споделят подобна висока степен на трудност (доста или изключително трудно) като 25,5 % от майките посочват този период като изключително труден. Нещо повече - майките с две деца най-рядко в сравнение с всички майки споделят, че им е било изключително трудно (17,7 %). Така става ясно, че въпреки натрупания опит, увеличаването на отговорностите и жонглирането между повече деца в различен етап на развитие и между множеството задачи могат да доведат до изтощение и да превърнат този период в изключително труден.
Според данните от проучването 23,7 % от майките са имали съмнение за депресия през първите 2 месеца след раждането, а 25,3 % - през първата година. Данните показват, че това е периодът, в който майките най-често се съмняват, че имат депресия.
Майките в проучването са интелигентни жени с високо образование и очевидно с достатъчно култура – 56 % от тях споделят, че са посещавали в някакъв момент от живота си психолог, психиатър или друг специалист по ментално здраве, като около половината от посещавалите споделят, че им е помогнало много и още 40%, че им е помогнало донякъде. Най-честата посочвана причина за непосещение (от 44 %, които не са посетили) е, че няма кой да гледа децата (30,6 %) и липсата на време (41,7 %).
Най-тежкият симптом – мислите за самоубийство имат резултати близки до тези в други изследвания извън България. Изследванията отчитат между 4,3% и 6,3% суицидна идеация при майките в различни етапи.
Помощта от бащите
В проучването има данни дали майките получават помощ и подкрепа поне три дни от седмицата. Данните показват, че голяма част от майките – 44,9 % не получават такава подкрепа. Като се има пред вид, че над 90 % от майките в проучването са във връзка – фактически или юридически брак, това е голяма пропорция.
Отнесени към всички майки в проучването това означава, че 52 % от майките в проучването са получавали подкрепа от партньор в отглеждането на детето, а 31,2 % - от бабите и дядовците.
Основно бащите се включват в игрите, вземането и воденето до градина, занимания и в ученето на децата. Майката поеме оперативно ежедневната грижа и грижите, когато детето е болно.
Голяма част от майките в проучването не се чувстват подкрепени в оперативните задачи често или много често (46,5 %) и приблизително на толкова им липсва емоционална подкрепа (44,2 %).
Балансът деца - работа
Майките, участвали в проучването, са активни жени - 50,1 % - работят (на трудов, граждански или дори без договор) или имат/помагат в бизнес. Близо 1/4 от тях работят още през първата година на детето си, а 29 % през втората - преди да изтече правото им на отпуск за отглеждане на дете. От третата навършена година нагоре коефициентът на заетост е над 80 %.
Освен това около 1/4 от работещите майки, участвали в проучването, съчетават работата и ролята си на майки с няколко вида други видове активност – имат собствен или помагат в семеен бизнес, работят на граждански договор, учат.
Проучването показва, че най-често срещаната траектория е майките да се върнат на старата си работа след приключване на майчинството - 55,9 % от майките в проучването, чието майчинство вече е приключило споделят това. Въпреки това уязвимостта дори сред жени със средно и висше образование е голяма - 26,1 % са сменили професията си/ работното си място веднага след майчинство, а 11,8 %, че са останали вкъщи. Сравнително редки са случаите майката никога да не е спирала да работи (6,2%).
Емоционалното изтощение е доминиращата емоция, която присъства при почти всички работещи майки в проучванията. Жонглирането между професионалните ангажименти и семейството, а понякога и ученето може да бъде много изтощителна задача дори, когато този избор е съзнателно направен и предпочитан вариант от майките. Много майки споделят, че се чувстват „разкъсани“ между работата и децата, емоционално прегорели и виновни за това, че „пренебрегват“ ролята си на майка. Според някои проучвания 2 от 5 работещи майки изразяват силно съгласие, че не успяват да прекарват качествено време със семейството си. В същото време майките често се сблъскват с неразбиране от колеги и мениджъри за тяхната ситуация особено по въпроси като кърмене и отсъствие от работа, когато детето е болно.
Данните от проучването показват, че 52 % от майките в проучването изпитват често или много често затруднения с балансирането между майчинство, работа и лични цели, а сред работещите този дял е 57,8 %. Сред работещите майки 47,4 % от изпитват вина, че са се върнали на работа преждевременно. Работещите майки по-често определят пътят на майчинството като труден (57,1 %) в сравнение с неработещите (48,6 %), както и показват малко по-ниски нива на щастие (61,5% срещу 64,6 % при неработещите) и удовлетвореност.
Решението за следващо дете
Данните от проучването показват, че 44 % от майките са променили решението си да имат следващо дете след като са станали майки. Макар това да е един от най-щастливите периоди в живота на жените трудностите на майчинството могат да променят решението за следващо дете при 40 % от майките, като 48.5 % от тях не желаят да имат повече деца, защото им е много трудно като майки.
Това е много важно заключение за България при наблюдаваната демографска ситуация в страната. Проучването показва, че майчиното психично здраве е важно не само за майките, за благоденствието на техните семейства и деца, а може да е един от ключовете за разрешаване на важни обществени предизвикателства пред страната.
