Искам дъщеря ми да порасне жена със съдържание по-голямо от обвивката ѝ


Искам дъщеря ми да порасне жена със съдържание по-голямо от обвивката ѝ
Снимка: iStock/Guliver

Господи, колко искам дъщеря ми да се харесва такава, каквато е! Да обича себе си от душа. От усмивката до талията си.

Защото тя е идеална точно такава, каквато е.

За разлика от моите несъвършенства, тя няма такива.

И ти мислиш така за своята дъщеря, нали?

Но. Не мисли ли същото за мен моята майка? Не мисли ли същото за теб твоята майка?

И… не мислиш ли за себе си същото и ти, като мен? За разлика от твоите несъвършенства…

Най-тривиалното и баналното е всъщност най-вярното и изпитано във времето – децата не чуват това, което им говорим, а копират от нас това, което виждат.

Колкото и да убеждаваш своето момиче, че е красиво такова, каквото е, то неминуемо ще пощипва талията си там, където ти би искала откъснеш част от своята, би искала да увеличи устните си, да удължи косата си, би искала да заличи луничките си или да ги няма иначе така прекрасните ѝ трапчинки. Ако ти неуморно влагаш още и още реконструкции по себе си, тя неимоверно ще иска да направи такива по себе и.

Защото ние сме огледалото, в което се оглеждат нашите момичета. Тук не става въпрос за нужда от основни женски потребности като поддържани вежди, изправени зъби, подхранваща маска за коса. Ужасяващият женски стремеж към "съвършенство" в последните години доведе до ученички с конструирани вежди, изкуствени мигли, ноктопластики, твърде млади жени напълнили вече силиконови бюстове, татуировки на гръб, крака, ключици. Професионалният грим е неизменна част от дори регулярните петъчно-съботни излизания навън, какво остава за тези с празничен повод. Ако преди години стремежът към слаба фигура плашеше майките, че дъщерите им издържат по цял ден на пакет солети, днес тази тревога е само малка част в морето от токсични процедури, на които се подлагат малки момичета и млади жени. Естествената красота е за "лелките", за неудачните момичета, които не са попаднали на спонсор в лицето на родителите си, или заможен "импресарио" на модерната красота.

Преди много години, в моите тийнейджърски години, леля ми често ни даваше за пример принцеса Даяна – вижте колко е дискретна в грима, облеклото и бижутата си – истинската дама е точно такава! Този пример най-вероятно звучи тъжно-архаичен днес, а в мен е заседнал като пътеводна светлина. Всъщност, без да отричам, че всяка жена с възможности най-вероятно се ползва от услугите на видни специалисти в областта на "женската суета" всяко нещо трябва да има граници. Ако разгледате в интернет пространството или модните списания – няма нито една жена на висок държавен, монархически или професионален пост, която да е "работила" върху себе си до неузнаваемост. Това може да се дължи на строг протокол, към който трябва да се придържат, или (дано, дано) на вътрешна увереност и любов към себе си.

Добре поддържаната жена си личи във всяко отношение – от блясъка на кожата ѝ, добре подбрания гардероб спрямо фигурата ѝ, правилния избор на бижута, грима, който подчертава без да тежи и т.н.

Стремежът да избягаш от себе си и да се превърнеш в друга - също личи.

Ах, колко ми се иска дъщеря ми да порасне жена със съдържание по-голямо от обвивката ѝ! Тогава тя ще живее в пълния си блясък, защото житейската реализация идва от вътре навън. За да си ценена, обичана, уважавана, не е необходимо да си "филтрирана" през няколко на брой приложения на телефона си или да си "лайкната" n-на брой пъти.

Трябва да си възпитана в любов към себе си, да имаш вдъхновение за всичко свързано с теб и твоя живот, не да се прескачаш, гонейки безпредметен образ на новоизлюпен инфлуенсър някъде в нереалния интернет. Колко грешно разбират младите момичета, че животът е в снимките с добра светлина! А той е именно зад тях – точно под слънцето, там където се случва наистина – независимо от повечето лунички по нослето, независимо от немирните къдрици, независимо от корема без плочки.

Истинският стойностен живот се измерва в щастието, с което заспива душата ти вечер, с вдъхновението с което се събуждаш сутрин! Истинският стойностен живот не може да се купи с пари, не можеш да го возиш в лъскава кола, не можеш да го живееш върху поредно селфи. Разговорът за мъжеството е тема на друг текст, но много искам дъщеря ми да знае, че мъжът не струва колкото колата, която е получил, като подарък за бала си, той струва колкото целите си и идеалите си. Той не е длъжен да й плати напитките, длъжен е да отвори врата пред нея, да й задържи палтото. Той не е длъжен да робува женски прищевки, длъжен е да уважава мнението й. Той не е длъжен да носи облекло по последна мода и да излиза извън своя усет за мъжественост, длъжен е да бъде отговорен за действията си и да проявява разум, когато се изисква.

Дъщеря ми и дъщеря ти трябва да живеят с мисълта, че са прекрасни такива, каквито са. Аз и ти трябва да живеем с това разбиране за себе си. А то идва от вътре навън. Предава се от майката към дъщерята много повече, отколкото си представяме. Трудно е да го постигнем, но не е невъзможно. Трябва упоритост, постоянство и работа върху себе си, неуморна любов вътре в семейството, непрестанна подкрепа и пример за себе-обичане.

Освен всичко останало, което трябва да бъдем, сред основните ни роли е тази на добър пример за дъщерите си – да ги преведем колкото може по-безболезнено през размирните години на порастването, като им показваме любов към себе си, вдъхновение за това да откриват света, страст за реализация на техните заложби и мечти, смелост да се борят със страховете си. Особено важно е днес, да спасим дъщерите си от робството на новия начин на живот за всички ни – подчинен на технологии, корекции, уеднаквяване на всяка към другата.

Господи, колко силно искам дъщеря ми да порасне без да поиска носът й да бъде „модерно“ чип, преминал през едва ли не задължителната вече ринопластика. Искам, когато стане голяма жена, да вижда в своите черти някои от моите, или от тези на своите баби – да може да открие в себе си онова, което е взела от нас, и да го харесва, да се свързва в женските си корени с онези жени, от които е произлязла, а тя е взела само най-хубавото от всяка от нас.

Както твоята дъщеря, нали?

Плашещо много са младите жени, които няма да видят в себе си своите майки и своите баби, защото безвъзвратно кощунстват върху себе си, всеячески се зачеркват, подчинявайки се мода, която винаги, задължително е преходна. Трябва да ги научим – Ти си непреходна, такава, каквато си. Грижи се за себе си, обгрижвай суетата си, но моля те, виж, има една тънка граница, която не бива да прескачаш, защото после ще съжаляваш.

Влагай в себе си, мое момиче – учи, много учи! Колкото повече знаеш, толкова по-любопитна ще си, а щом си любопитна, ще вървиш напред, ще искаш да видиш, да докосваш, да живееш живота в пълния му блясък, щастлива и със свободна душа. Няма да търпиш нетърпими ограничения, за да живееш в илюзорен свят на фотоси, сторита, лайкове, последователи.

Обичай себе си, мило мое момиче! Силно се обичай!

Господи, колко искам дъщеря ми и дъщеря ти да се харесват такива, каквито са! Да обичат себе си от душа. От усмивката, до талията си!

Автор: Мартина Стоева

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама
Реклама

Когато целият свят мълчи, дори един глас става могъщ.

Малала Юсуфзай

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама