Дискриминацията на майките на работа е факт, но не е заради това, което си мислите. Много често работодателят не дискриминира майката, защото тя е жена. Дискриминира я, защото обществото предварително е решило, че детето е нейна оперативна отговорност, а бащата е някакъв почетен член на семейството.
Това коментира предприемачът Вергиния Накова, сертифициран маркетинг и бизнес консултант, провокирана от изказването на Владо Николов и "последвалите обяснения от прогресивните му другари, че те всъщност не искали да махат майчинството, а да се борят с дискриминацията към майките на работното място".
Още: 2 години били много: ПБ обмисля намаляване на майчинството в България?
Според нея ако наистина искаме да говорим за дискриминацията към майките, трябва да спрем да се правим, че проблемът е само в работодателите, в майчинството, в закона или в детските ясли.
"Аз съм майка. Аз съм мениджър. Аз съм работодател. И въпреки че исторически при нас винаги около 90% от всички служители са били жени, много от тях майки, много добре знам колко трудна може да бъде тази ситуация и за работодателя. Не защото майките не са ценни. Напротив. Много често те са едни от най-отговорните, организирани и лоялни хора в една компания. Но системата около тях често е абсурдна. И затова, противно на очакванията, следващите ми редове не са към майките. Към бащите са", заяви тя.
Бащата като "някакъв почетен член на семейството"
Накова споделя виждането си за основния проблем по темата - жените нямат право на професионална гъвкавост, защото всички семейни задължение вкъщи падат върху тях.
Тя споделя, че има приятелки, които отказват повишения, защото не могат да си позволят командировка веднъж на няколко месеца, тъй като у дома няма втори равностоен възрастен, който да поеме живота, докато ги няма.
Още: Анкета: Mайките масово НЕ искат да се връщат рано на работа
Коментарът на Вергиния Накова продължава така:
"Живеем в много интересен свят, в който мъжете често искат да живеят като своите бащи, но жените вече не искат да живеят като своите майки. Само че има една подробност. Нашите майки и баби носеха основната тежест по отглеждането на децата, но много от тях имаха до себе си мъже, които също вършеха работа и извън къщи, и вътре вкъщи. Бащите ни поправяха, носеха, караха, купуваха, цепеха, прибираха, строяха. Може би не винаги емоционално, може би не винаги осъзнато, но не живееха с идеята, че домът, децата и битът са някакъв женски отдел, към който те се включват само по желание. А днес много мъже сякаш са си запазили само удобната част от стария модел. Работата извън къщи.
И после се чудим защо майките са „рискови“ за работодателя. Ами защото когато детето се разболее, по подразбиране болничният го взима майката. Когато трябва да се отмени среща в последния момент, най-често я отменя майката. Когато трябва да се мисли за ваксини, детска градина, час при лекар, рожден ден, подарък, резервни дрехи, обувки, храна, алергии, режим, кой какво яде, кой какво не яде и кой любим цвят има този месец, за да се подготвят точните чорапи и да няма драма преди излизане, пак някак си се очаква това да е в главата на майката.
Още: Данни, които рядко чуваме: 45% от българките мислят, че са лоши майки
И после казваме, че работодателите дискриминирали майките. Да, има го. Но нека сме честни. Много често работодателят не дискриминира майката, защото тя е жена. Дискриминира я, защото обществото предварително е решило, че детето е нейна оперативна отговорност, а бащата е някакъв почетен член на семейството.
Да имаш дете и да си баща са две различни неща. Баща не е този, който „помага“. Баща е този, който носи отговорност. Помага се на чужд човек. За собственото ти дете не помагаш. Участваш.
Имам приятелки, които отказват повишения, защото не могат да си позволят командировка веднъж на няколко месеца. Не защото нямат капацитет. Не защото нямат амбиция. Не защото не искат да растат. А защото у дома няма втори равностоен възрастен, който да поеме живота, докато ги няма.
И после някой много загрижено ще обяснява как трябва да се борим с дискриминацията на майките на работното място. Прекрасно. Започнете от вкъщи. Защото истинската равнопоставеност не започва с лозунг, законопроект или телевизионно участие. Започва в 7:30 сутринта, когато детето реве, защото не иска тези чорапи. Започва в 14:10, когато от градината звънят, че има температура. Започва в неделя вечер, когато трябва да се подготви цялата седмица.
Още: 5 брутални истини за майчинството, които научих по трудния начин
Започва в онези малки, невидими, досадни, ежедневни неща, които не влизат в CV, но определят коя жена ще може да расте професионално и коя ще остане „по-гъвкавият“ родител завинаги. Така че да, дискриминацията на майките на работа е факт.
Но докато бащинството продължава да се възприема като присъствие, а майчинството като пълна логистична, емоционална и битова отговорност, майките винаги ще бъдат по-уязвими на пазара на труда. Не защото са по-слаби. А защото носят работа, която патриархатът все още не брои за работа".
