Приключенията на един татко: С малката ми дъщеря във втора ковид карантина


Приключенията на един татко: С малката ми дъщеря във втора ковид карантина
Снимка: iStock

ВАЖНО: Авторът е категоричен, че към Ковид трябва да се отнасяме много сериозно. Това е вирус, които може да има непредвидими последствия за тялото дори при леко прекарване на активната инфекция. Освен това, вирусът еволюира и не се знае изобщо накъде тръгва – вече има опасения, че мутациите на Омикрон го водят по-близо като тежест до най-смъртоносния досега вариант Делта. Повече можете да научите ТУК! 

Само преди 2,5 години да влезеш под карантина заради "грипче" си беше научна фантастика. Това да не ти е шарка, както се казва. Ама дойде Ковид, а с него и Карантината – с главно "К". Колко е ефективна, че да не се тръскат милиони на ден с Ковид, е друг въпрос – въпрос колко бързо заразените се установяват и влизат в изолация. Направо е китайски въпрос, но не за това пиша.

По-важен въпрос - как да караш ковид карантина с малко дете? Вие знаете ли? Аз ще ви кажа, защото съм един от "щастливците", които го преживяват за втори път. За 5 месеца дъщеричката ми успя да прихване втори Омикрон. Съответно, здравите нерви са дефицит – само че поне в нашия случай и смехът не липсва.

Ден втори от положителния тест

5:45 сутринта: Ставам за работа – не съм от щастливците, които не могат да работят онлайн. Щото нали се дрънкаше как поне си почиваш под карантина – грънци си почиваш! И от чума да съм болен, пак няма почивка.

5:50: Проверка първа – детето още спи. Вчера имаше малко температура, ама 37 градуса. Един лекар ми каза, че това нищо не е – нови стандарти. Друг – бе тоя е луд бе, тази е най-опасната температура! Решението е ясно – тихо се прокрадвам за термометъра-пистолет и меря на челото. Щракам 5-6 пъти, все 36,5-36,7. Дали е вярно? Оф, детето се е поизпотило – не може да има температура. Айде на работа, че и колегите чакат.

9:00 – 3 часа съм работил, а ми се струват като 30. Глупостите ме заливат отвсякъде – тоя свят как па няма да се кротне? Детето е станало от час и половина. Закуси, изпи си лекарствата без гък – даже иска още "хапченца". Колко е добричко, милото ми. Поизкашля се два-три пъти, кихна два-три пъти, но туй то – градинският сопол е с по-тежки симптоми! Да, ама ако тоя Ковид нещо му повлияе, нещо му отключи? Как така 5 месеца само, пък втори път? Вярно, на малките деца имунната система не е като на възрастните, още не се е развила напълно, не е осмото чудо на света да стане така. Обаче кой знае - може пък организмът ѝ да не реагира добре на вируса, затова така да става. Сърцето ми се свива ...

9:02 – Абе аз пих ли си хапчетата? Нали съм контактен, смуча едни антивирусни, тях и на детето даваме като по-щадящи. Поне не ме боли гърлото, нямам и хрема. А тая болка в главата и очите дали е защото съм заразен или защото съобщенията от Месинджър и Скайп валят по-бързо от вирусите от носа на малката? Второто, второто ...

9:03 – Ами жената пи ли си ги? По-организирана е, браво. Пак припиликва тоя чат – какво толкоз важно, войната отдавна вече избухна!

9:30 – Хайде да играем, тати. На какво, мишленце? С топчето (от онея гумените е, с които пълнят автоматите по панаирите, например в Южния парк). Ставай, тати, детето иначе ще се вампиряса. Подхвърляме си го – целта е да го хванеш. Ако изпуснеш, точка за другия. Малкият дявол е проумял как да има точки само за него и хвърля във всички посоки, само не към баща си. Отвреме-навреме предугаждам и ловя – рефлексите ми още са добри, по наследство е, пък и редовно играя футбол. Загубата обаче е предопределена ...

10:00 – Трябва да се работи! Ама защо ли трябва ...

10:15 – Тати, хайде да търсим топчето! Кое топче? Онова, с което играхме. Аз съм детектив Бебе Акула, ти си Уилям Уотсън – да разгадаем мистерията (който не знае какво е Nick Jr., да потърси в Google, нямам сили да обяснявам).

10:25 – Колко голям може да е холът, че да не намерим топчето за секунда? Явно много, като гледам часовника - за 20-ти път! Щото нали съм на работа. И нищо чудно, че не се намира пустото топче – подът трудно се вижда. По него има повече играчки, отколкото сополи в кърпичката.

10:50 – НАМЕРИХМЕ ГО! Разбира се, в центъра на хаоса с играчки. Прозрачното топче го видях на 10-тия път ...

12:00 – Тате, аз съм Червената шапчица. Какво ти е това на главата? Откъде го взе тоя сутиен? Я, то не е един! Я, и червен имало. А добре ли изглеждам, тати? Главата ти се побира цялата в едната чашка – пореден повод да се гордея с жена ми!

13:00 – Акулска силааа! Възглавницата от единия фотьойл хвърчи покрай телевизора като руска ракета край украинска ядрена централа. Внимавай, момиченце, ще го счупиш – ти няма после да гледаш детските! Акулска силааа!

13:30 – Детски смях кънти, топчето отново лети и болезнено в ребрата на майка ѝ се впи. "Детенце, не ме обстрелвай така в гръб – да не си рускиня". Тези думи на жена ми резюмират деня ...

13:45 - Детето ака! Само който няма дете не знае какво облекчение е това. Да е редовно, да е както трябва ...

14:00 - Пистааа. Магистрала по-точно. От тоалетна хартия. Не баш цялото руло, но ... Старт - от хола. Финал - в спалнята. Както подобава на истинска писта, има и задънени улици. Пистата на Хензел и Гретел - троха по троха ...

Заключение – една карантина не можем да изкараме като хората! А вие?!

П.п. За другите дни нямам сили да пиша. А съм още без симптоми – с три дози ваксина и един Омикрон за затвърждаване на знанията през февруари!

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама

В крайна сметка, сезоните се менят. Също така и градовете. Хора идват и си тръгват от живота ти. Но е много приятно да знаеш, че тези, които обичаш, винаги са в сърцето ти.

"Сексът и градът"

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама