Ние, децата на 80-те и 90-те години, нямахме компютри, модерни 3D игри, смартфони, 100 канала цифрова телевизия и неограничен интернет. Въпреки това, имахме всичко, защото имахме времето и себе си. Сутрин излизахме от вкъщи, играехме с часове на улицата и разбирахме кога е станало късно, щом баба ни викнеше през прозореца, че е време за ядене. И така безгрижно премина нашето детство… Ето няколко сигурни знака, че сте го изживяли както трябва!
Играли сте по цяло лято на Дама, Не се сърди човече, Криеница, Народна топка, Истината или се осмеляваш, Ръбче, Стражари и апаши, Топчета, Капитане, какво ти е морето, Царю, какво обичаш, Замръзванка...
Колекционирали сте играчки от шоколадови яйца, картинки от дъвки Турбо, миришещи листчета и какво ли още не, като сте чакали с нетърпение да стане време за поредната „замяна” на дублиращите се.
Все още знаете наизуст движенията на Макарена…
Прекарвали сте часове, залепили ухо до касетофона, за да можете да запишете на аудиокасетка любимата си песен от радиото.
Разбира се, след като сте направили няколко записа, е идвало време да превъртите старателно лентата с молив…
Карали сте колело без каска и наколенки, с контра вместо спирачка.
Цяло лято сте ходили с ожулени колене и лакти, но нито веднъж не сте чакали на опашка в поликлиниката, за да ви изпишат лекарство.
Ходенето на море не е било в 5-звезден хотел с шезлонги, а е включвало дълъг път с москвича, грижливо „опаковане” на автомобила с чаршафоподобен калъф и спретната квартира в някоя къща.
Били сте щастливи, без да търсите специална причина за това!
