Това, което не трябва да причиняваме на детето - I част


Това, което не трябва да причиняваме на детето - I част

Не е нужно да сте завършили педагогика, за да разберете, че не трябва крещите, биете и да сте по-внимателни с наказанията. Не винаги, обаче е лесно да се запази самообладание, но и за това има съответните трикове.Ето какво е абсолютно неприемливо като поведение към децата.

1. Да се крещи

Викът – не е пристъп на ярост и желание да се нанесе вреда на детето – това е белег за безпомощност. Именно така го възприемат и децата: за тях родителите, които крещят са неуверени, нестабилни и малките се плашат от това.

Виковете са противопоказни във възпитанието, тъй като то изгражда у детето демонстративен характер. Когато майката започне да крещи, детето свиква да плаче, да тропа с крака и се „навива“ още повече. Това е така, защото детето свиква с емоционалните реакции и ги използва. Лесно е да се каже, ще си помислите, та децата понякога ни изкарват от кожата ни, с това, което правят. Наистина ли трябва да го погалим по главата, когато се протяга към горещата тенджера?

Вместо да крещите:

1. Преговаряйте с детето. Ако то непрекъснато отказва (да отиде на училище, разходка, да яде), предложете му нещо, от което не може да се откаже. Напр.: или отива с вас на разходка или няма да отиде никъде с вас. (докато детето подскача с едната обувка на крака си, просто се върнете към работата си, вече сте се разбрали)

2. Излезте от стаята. Повечето детски истерии имат абсолютно демонстративен характер. По този начин детето се опитва да предизвика емоции (но не от злоба, а просто защото не знае как да се справи с тях). Дайте възможност на малкия артист да се успокои, нека разбере, че провокацията не върви.

3. Успокойте го. Нека да допуснем, че детето отново ви довежда от припадък, като е легнало по средата на коридора и тропа с ръце и крака. Вземете книга или списание и четете, докато се успокои. Колкото по-често повтаряте това, толкова по-бързо детето ще се научи да контролира емоциите си.

2. Да биете

Повечето родители в този момент биха възкликнали: „Но аз с пръст не съм го докоснал!“ А сега си припомнете, леките пошляпвания по дупето или ръката, когато се е протегнало към контакта, разтърсванията, за да се „съвземе“ и други подобни, които едва ли са му причинили сериозна физическа болка, но са го уплашили и унижили. Никога не трябва да се посяга на дете и силата на удара няма никакво значение. И боят също е знак на безпомощност, когато родителите не са способни да сдържат страховете си.

Вместо шамари:

1. Не създавайте ситуации, които са опасни за детето. Докато е малко обезопасете дома – покрийте контактите, махнете тежките вещи, които може да паднат върху него. Ако детето се е протегнало към тях – грешката е ваша, то само иска да опознае света, а не се опитва да ви ядоса.

2. Научете се да се успокоявате. Бройте до 10, отидете в друга стая, разкъсайте лист хартия…но не си изкарвайте гнева върху детето.

3. Обяснете на детето как работят електрическите уреди, дайте му да си поиграе с изключената ютия, нека я разгледа. Намерете време да обясните на детето как действат нещата и къде се крият опасностите.

3. Да се бъркате в личния му живот

Това се отнася за родителите на по-големи деца. Те имат нови приятели, първите любовни трепети, своята компания… Родителите много обичат да разпитват като агенти на Гестапо: „кое е това момче“, „къде работи майка му“… Децата, както и възрастните не обичат интимните подробности от взаимоотношенията им да се обсъждат. Някои деца сами споделят, но само ако се чувстват в безопасност – мама и татко няма да му задават провокативни въпроси, да се ровя в отношенията му и да се опитват да се докопат до тайните му.

Вместо разпити:

1. „Е, как беше?“ – е добро начало за разговор в приятелска атмосфера, когато детето се е върнало от първата си в живота среща. Ако отговори „нормално“- не го разпитвайте. Когато поиска само ще ви разкаже.

2. Не оценявайте приятелите му, освен ако не става дума за компания, в която се пие и пуши. Това ще подкопае доверието му във вас, а и в собствените му приятели.

3. Позволете на детето да има свое пространство. Нека не ви показва кореспонденцията си и влизайте в стаята му само след като сте почукали. За децата е много важна личната им територия, в противен случай рискувате да пораснат невротици.

Следва продължение...

Източник: sroditeli.com

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама
Реклама

Ако накараш човек да се усмихне, променяш света. Може би не целия свят, но поне неговия.

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама