С постановката "Последното бягство на Дон Жуан" беше открит Есенният салон на изкуствата в Пловдив на 1 септември на Античния театър. Новият моноспектакъл на Деян Донков по текст на писателя Недялко Славов обаче не беше приет възторжено от публиката. Това стана ясно от публикации в социалните мрежи, като бяха споделени и снимки, на които се вижда, че много разочаровани хора са си тръгнали още в началото.
"Аз лично издържах около десет минути. Не можах повече да слушам тези текстове. Станах и напуснах. И явно не бях единственият. Няма нужда от социологическо проучване. Няма нужда и от сложна художествена критика. Хората ставаха и си тръгваха. Това, което чух през тези десет минути, за мен беше претенциозно, натрапчиво, на моменти сексистко и откровено отблъскващо. Провокацията сама по себе си не превръща един текст в изкуство. Скандалността не го прави автоматично дълбок", гласи част от коментара на Веско Костов.
Любимата на Донков го защити
Приятелката на Деян Донков, Анна Кошко, изпозлва социалните мрежи, за да защити постановката на любимия си.
"Искам да кажа нещо за Деян.
Всеки има право да не хареса един спектакъл и да го критикува. Това е част от изкуството. Но критиката към изкуството и обидата към човека са две различни неща. Подигравките, грубите лични нападки и осъждането от хора, които дори не са гледали спектакъла, нямат място в критиката. Някои хора се гордеят с това, че са напуснали театъра „на тълпи“. Щом това ви кара да се чувствате горди — жалко. Дано намерите по-достоен повод за гордост. Аз не виждам нищо достойно в това да напускаш демонстративно театъра, докато пред теб стои жив човек, който продължава да играе. За мен това не е позиция. Това е неуважение. Деян е видял всичко това. И въпреки всичко е останал на сцената и е изиграл представлението до края, без да спре дори за миг. А аз се гордея с него. Заради човека и артиста, когото познавам, обичам и в когото вярвам. Няма как една премиера да ме накара да се усъмня в таланта му. За мен той е изключителен.
Една премиера е един момент. Един артист е цял път. Аз вярвам в твоя път, държа ръката ти и се гордея с теб. Обичам те безкрайно."
