Скот Фицджералд: Вярвам, че ще дойде по-добро утре

  • Скот Фицджералд: Вярвам, че ще дойде по-добро утре
    Дата: Снимки: iStock/Guliver
Дата: 23.03.2020 Снимки: iStock/Guliver
Iwoman.bg

През последните дни във Facebook масово се споделя едно писмо на Скот Фицджералд от Южна Франция,1920, където той "преживява" епидемията от испански грип заедно с жена си Зелда и Ърнест Хемингуей. Думите на големия писател са толкова подходящи за сегашната ситуация в света, борещ се с ковария коронавирус. Интересното в случая е, че автор на това писмо всъщност не е Фицджералд, а Ник Фариела и за първи път е публикувано само преди няколко дни в mcsweeneys.net. В началото на текста си той изрично уточнява, че това е пародия и не е дело на автора на "Великият Гетсби".

Въпреки това го споделяме с вас, тъй като и ние вярваме, че "ще дойде по-добро утре":

"Скъпа Розмари!

Денят беше безкраен и пуст, сякаш бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа. Виждам въртележката от паднали листа да обикаля около кошчето за боклук пред прозорците. Звучи като джаз за ушите ми. Улиците са празни. Сякаш почти всички са се прибрали в домовете си и то с причина. В този момент изглежда е много уместно да се избягват всички обществени места. Дори баровете, а когато казах на Хемингуей, той ме удари в стомаха, в отгвор на което го попитах дали си е измил ръцете. Не беше. И дори не мислеше да отрича. Той смята, че това е обикновен грип. Любопитен съм за източниците му.

Властите ни предупредиха, че трябва да се запасим с необходимото за месец. Ние със Зелда си купихме червено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай Боже, бренди, ако се наложи. Моля те, моли се за нас.

Ако можеше да видиш площада, изглежда страховито. Ужасявам се от проклетите възможности, които носи такова бъдеще. Дългите следобеди бавно се търкалят в уискито със сода, което все повече прилича на вода. Зелда казва, че това не е оправдание да се пие, но по друг начин не мога да държа ръката си стабилно.

Седейки на верандата умислен, гледам зад далечната линия на хоризонта, скрит в мътна мъгла, и сякаш различавам безмилостно наказание, което отдавна се движи към нас.

И все пак, в назъбените очертания на облаците в залеза, забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре."

-------------------------------


#ОстаниВкъщи, бъди отговорен!

iWoman e с теб!

Всичко ново за коронавируса - ТУК!

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.