Въздействаща изложба показва различните лица на жената

  • Въздействаща изложба показва различните лица на жената
    Дата: Снимки: ПР
Дата: 04.12.2019 Снимки: ПР
Iwoman.bg

Пътуващата документална фотоизложба "Жените в градските и селските райони", част от програмата на "Пловдив - Европейска столица на културата 2019", гостува в галерия "Алма матер" на Софийския университет от 5 декември до 20 ноември 2019 година.

Изложбата събира фотопортрети и лични разкази на жени от 5 области в България - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Чрез силата на фотографията и устната история тя дава видимост и глас на онези, които традиционно са лишени от тях – жени от селски райони, бедни жени, жени от малцинствата, възрастни, жени с увреждания, но показва и изявени лидерки, които променят своите общности.


Историите на участничките засягат привидно ежедневни теми като образование, работа, култура и семейство. Като документира индивидуалния им опит и преживявания, изложбата иска да постави въпроси за това кое присъства и кое отсъства от големия исторически разказ, да насърчи колективната памет и да провокира дискусии за (традиционната) роля на жените в българското общество: има ли "невидими" герои и какво е участието им в обществените процеси.

Фотографиите в изложбата са на Милен Нейков, а интервютата - на Рада Еленкова-Рашева.

Това е историята на Маша - жена, която ежедневно се изправя пред трудности.


Никой досега не се е интересувал от мене по тоя начин, да идват и лично да се интересуват от мен, от здравословното ми състояние. Много ви благодаря за интереса. Да кажа са себе си ли? За себе си, детството ми винаги е било трудно – с бедност, с проблеми... от как се помня все е трудно, та чак досега. Животът ми е ад. Живея в криза. Сама се справям и това е много трудно, заради всичките ми здравословни проблеми. Това ми попречи и да се омъжа. Живея със сестра ми, по-голяма е от мен и е трудно подвижна. Помагам и на нея. Не мога да я оставя. Каквото върша за себе си, върша го и за нея. Никога не съм й отказвала. Имам чувството, че няма за какво да се усмихвам. Празниците ми минават като всеки ден. Върша и мъжка, и женска работа. Цепя дърва, кранчета оправям. Средствата не ми достигат. Всеки месец съм на версия в един магазин. Те ми помагат, не ме оставят да умра от глад. Много съм им благодарна. Държавата ни помага с въглища и дърва, но само това е. За лекарства не ми достигат. От банката съм теглила 150лв. за частична протеза [на зъбите], която се оказа несполучлива, сега съм без нея, но всеки месец ми удържат пари за нея. От какво имам нужда ли? Елате в къщата ни да видите от какво имам нужда. Прозорците ми се рушат. Чукала съм ги с ламарини, отвътре с кашони, а от вън – с ламарини и найлони. На сестра ми тавана падна. Когато вали всичкият дъжд е вътре, всички кофи са в стаята. Живеем във влага. Сестра ми получава храна от социалните, аз не успях да се класирам. Съседи понякога ни носят. Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.