Аурора Лубос: Докосвам болезнени теми, защото не издържам на тишината

  • Аурора Лубос: Докосвам болезнени теми, защото не издържам на тишината
    Дата: Снимки: HAWA
Дата: 17.10.2019 Снимки: HAWA
Iwoman.bg

Аурора Лубос е независим танцов артист, свързван основно с полската и британската съвременна сцена, автор на няколко смели и искрени солови продукции, посветени на домашното насилие, бежанската криза и други актуални социални проблеми. В продължение на 15 години Лубос е част от трупата на британския Vincent Dance Theatre, а на 19 октомври ще представи в Дом на културата "Борис Христов", Пловдив, соловия си пърформанс "Добре дошли".

В "Добре дошли" Аурора Лубос протяга ръка за състрадание. В родната й Полша, а и не само, темата за приема на бежанци довежда до раздори и затръшнати врати. Какво изпитваме ние, преситените европейци, към другите, чуждите, изпадналите в беда. Добре дошли ли са наистина? Аурора Лубос задава тези въпроси на зрителите, на полското общество, както и в по-широк европейски контекст. Нейното солово изпълнение е колкото покана за човечност, толкова и протест срещу безразличието. Танцов апел към западния човек, скрит зад уюта и сигурността, който затваря очите и сърцето си за бягащите от, конфликти, репресии, смърт и глад.

В "Добре дошли" ще видим и кадри от пърформанса "От водата", представен на плажа в град Сопот, Полша, в средата на октомври 2015 във връзка с Деня за солидарност с бежанците.

Срещаме се с Аурора Лубос, за да ни разкаже повече за целта на изкуството, "Добре дошли" и предстоящото си гостуване в Пловдив по време на ONE DANCE WEEK.

Каква според теб е целта на изкуството?

Вярвам, че изкуството е чудесен и могъщ инструмент за свързване на хората. Това е инструмент, който обединява хората, независимо от културните им различия или произход. Може да предостави платформа за дискусия, може да бъде импулс за промяна, може да ви накара да спрете и да мислите. Това може да бъде спусък, който да осигури достойна причина за действие. Може би мисленето ми е наивно и детско, но аз съм си съзнателно наивна.

Как е възможно да се създава изкуство, свързано с теми като бежанската криза и насилието?

Възможно ли е? Аз не съм този, който има мнение по този въпрос. Зависи от началните намерения, от позиционирането си като артист и от резултата. Има значение какъв език използвате. За мен има значение защо го правиш. Ако искате само да използвате трагедията, за да ви нахрани егото като художник, като създател, това е много грешен подход. В предишната си работа, наречена ACTS - спектакъл за домашното насилие, аз наистина говорих с гласа на хора, които преживяват домашно насилие и събраха своите истории. Но преди да го споделя на сцената, трябваше да се изправя пред работата с тях. Трябваше да имам одобрението им. Това е голяма отговорност да се работи с истински истории.

В "Добре дошли" имах различен подход. В работата си докосвам болезнени теми, защото не издържам на тишината, невежеството, късмета на съпричастността. Изграждат у мен силна нужда да бъда силна, да изказвам, да показвам несъгласието си, да поставя акцент върху изгубените теми, да насочвам светлината натам, където има много сенки.

Бихте ли ни разказали малко повече за ателиетата си?

Виждам ателиетата като възможност за експерименти, като бяло платно, където всеки може да добави своя цвят или текстура. За мен това означава е да осигуря правилния контекст и посока. Това е отворена ситуация, в която аз не преподавам, а стимулирам чрез текст, изображение или глас. Виждам работилницата като индивидуално пътуване.

Колко време ви отне създаването на "Добре дошли"?

Процесът беше дълъг. Преди да започна да работя по "Добре дошли", направих пърформанса "От водата" на полския плаж в Сопот по време на Деня на солидарността с бежанците. Това беше моят коментар за мигрантите, умиращи в морето.

Идеята ми беше да пресъздам образите в нашата реалност, полска осезаема реалност. Да ​​повиша съпричастността сред зрителите, неотговорните наблюдатели. Документацията на този пърформанс стана част от "Добре дошли". След това посетих бежански лагер на границата между Словения и Австрия. Това беше много силно преживяване. Видях как хората, които бягат от войната, бедността и от много други неща, немислими за нас, бяха третирани по нечовешки начин. Тези образи останаха живи в мен дълго време и те се превърнаха в сърцето на спектакъла. Също така, когато се връщах от лагера, пътувах през Варшава отново по време на Деня на независимостта на Полша. Видях едно много националистично поведение, агресия, прозрачност срещу бежанците. Исках да изтъкна и несъгласието си срещу хомофобията и национализма в страната си.

Коя беше най-сложната част по време на креативния процес?

Не можех да намеря правилния език, не можех да намеря движението, което да изрази това, което искам да покажа. Каквото и да бях създала, го премахвах на следващия ден. Намалих всички действия до минимум, просто се съсредоточих върху създаването на пространство за аудиторията, за да може да бъде в средата на конфликта, да бъде бомбардирана със звуци и изображения.

Как бихте обяснили работата си на хората, които я преживяват за първи път?

Не бих. Бих била готова да говоря с тях, след като я видят. Мисля, че понякога самата творба дава началото на дълга дискусия.

Спектаклите от Фокус Полша на ONE DANCE WEEK, "Втора природа" на Агата Синиарска и Каролина Гживнович и "Добре дошли" на независимия артист Аурора Лубос, могат да се гледат в последния ден от фестивала, 19 октомври.

На 18 октомври ще бъдат проведени и две ателиета, водени от полските артисти Агата Синиарска и Аурора Лубос, които са насочени към желаещите да експериментират и да изразят творческото си вдъхновение.

Допълнителна информация за ателиетата ще намерите на Facebook страницата на фестивала, а за записване пишете на: hello@onedanceweek.com.

Билети ще намерите в мрежата на EpayGo, както и на касите на EasyPay.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.