Елиф (Alif) е първата буква от арабската азбука, означава висок и слаб, а също и начало, врата към непознатото. Шафак е презиме, което сама е избрала за литературен псевдоним, означава разсъмване, зазоряване. Предпочита да носи панталон и почти винаги е облечена в черно. Определя се като номад, глобална душа. Не е феминистка, по–скоро се смята близка до постфеминизма, който е критичен към феминизма. Иска с всяка следваща книга да прави изцяло ново пътешествие.
През 2006a списание „Икономист“ определи Елиф Шафак като най-сериозния конкурент на Орхан Памук на турската литературна сцена. Книгите й са преведени на повече от 25 езика. За мен обаче тя не е просто успяла, а много интересна и дълбока, чете се на един дъх и свързва неусетно Изтока и Запада както в личността, така и в книгите си. Защото е добър пример за всички, които носят историите и писането със себе си. Най-обичаната и успешна авторка в Турция, макар че е била дадена под съд и впоследствие оправдана заради романа си „Копелето на Истанбул” точно в родината. Пише на английски и турски, родена е във Франция. Живяла е както в патриархална Анкара като дете на самотна майка, нещо твърде необичайно за тамошния пейзаж през 70-те, така и в Испания, Германия, САЩ. Обожава Истанбул и сега живее там. Омъжена за журналист с широки интереси, майка на две деца.
Впечатли ме нейния роман "Любов” (в оригинал Thе Forty Rules of Love) . Писан e повече от 15 години и е посветена на суфизма, средновековния мистик, духовен учител и поет Джелаладдин Руми и изключителното му приятелство с пътуващия дервиш Шамс. Руми се смята за родоначалник на екстатичния танц на въртящите се дервиши, наричат го и "Шекспир на Исляма”.
Елиф представя себе си просто като story teller, разказвач на истории. Започва да пише на 8 години. Майка й е притеснена за психиката й, защото е затворено дете и общува с въображаеми герои. Живее между две напълно различни жени- майката, която е образована, дипломат, западен тип жена и бабата, която е небразована, но много духовна. Гледа на кафе и лекува хората, смята, че за да се излекуваме от нещо просто трябва да излезем от кръга му. Докато учи в дипломатическо училище в Мадрид, мечтае да бъде моряк. Още тогава забелязва, че не са склонни да я възприемат като личност, а като представител на определена националност. Три са стереоптипите, свързани с Турция - политиците, пушенето и забрадката. Когато публикуват първата й книга в САЩ един критик й казва, че харесва книгата й, но предпочита „ да е написана по друг начин”. На въпроса какво й липсва критикът отговаря- ами има герои испанци, американци, но само един образ е турски, при това на мъж. Тогава Елиф осъзнава, че от нея се очаква да пише нещастни истории за нещастните жени от мюсюлманския свят.
Баба й с трепет следи всичките й успехи, но започва да се моли да се омъжи, за да се установи някъде. И понеже Господ я обича, Елиф се омъжва, но продължава да бъде номад и да живее между Аризона и Истанбул. Според нея историите, които носим със себе си и четем ни помагат да „влезем” в живота на другите и да пресечем границите на собствения си кръг. Този, в който живеем. Трябва да чертаем все нови и нови кръгове със съзнанието си, за да избягаме от стереотипите и етикетите, които неминуемо ни лепи обкръжението. Или ПР-а...
Обича да пие чай като повечето си сънародници, но предпочита кафето. Била е страстен пушач, който вярвал, че ако не пуши не може и да пише и мисли. Оказало се невярно. Вярва в силата на интуицията, защото има неща, които не могат да се обяснят с логика и разум. Например любовта. Цени и сънищата и смята, че човешката душа е не по-малко сложна от Вселената. Според нея малките фини неща имат много повече смисъл от големите. Като писател се интересува от нюансите, не смята Изтока и Запада за разделени и обособени. Номинирана е за световни литературни награди, печели наградата "Руми”, във Франция е призната за международен изгряващ талант.
Тя е щастлива, успяла, интересна, дете на Истанбул, Анкара и света.... Книгата й "Любов” достигна до мен напълно неочаквано. Радва ме и ми напомня, че е лесно да си благодарен, когато нещо ти се дава. Но трябва да си благодарен и за обратното. 40 са „правилата“ в религията на любовта, изваждам ги в един тефтер, за да ги прегледам и медитирам в тежки моменти. Вече съм на 4о. Суфизмът някак пасна на част от преживяванията ми и ги обогати......По странен начин достигна "Любов” до мен, но какво пък- историите се търсят и преплитат.....в нови кръгове, духовни и географски пътешествия и книги.
Или както пише Елиф ”Всичко и всички са свързани помежду си с невидима плетеница от истории”...
